Тази дума има френски произход и се превежда като „сдъвкана хартия“.

Материалът е образуван от смес на влакна и свързващи инградиенти.

От папиемаше се правят манекени, играчки, маски, сувенири, дори и мебели. Професионалистите правят от него удивителни неща, които могат да се запазят векове, без да загубят своята привлекателност.

За родина на папиемаше се смята Китай, където при разкопки са намерени военни доспехи, направени от този материал.

Още през втори век до нашата ера, такива брони са защитавали войните от стрели или удари от меч.

От Китай папиемаше попаднал в Япония и Персия, а от там в средата на 17 век се появил и в Европа.
Особена популярност новият материал е придобил във Франция, от където се появило и неговото съвременно название.

Първоначално от папиемаше са правели кукли.

Думата будител има санскритски корен – буда, който означава зрящ, буден. „Народното звание“ будител могат да носят всички учители, духовни водачи, борци за свободата и независимостта на родината, строители на държавата.

Началото на българското „будителство“ откриваме още през IX век, когато България отваря широко вратите за християнството и единствена в Европа има своя писменост.

Исторически точно звучат думите на руския учен академик Дмитрий Лихачов:

„Плътта на българската държава създаде Аспарух, нейния дух – Кирил и Методий, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх. И чуждите завоеватели не можеха да поробят тази държава на духа, защото в защита на българския народ в плътен строй застанаха писмеността, езикът, литературата…“

През 1973 г. IBM произвежда твърд диск модел 3340, в който за  първи път се обединяват в един постоянен корпус пластините на диска с четящите глави.

При неговата разработка специалистите променили краткото вътрешно обозначение „30-30“, което означавало два модула по 30 МВ всеки и по съзвучие с алтернативното название Winchester Model 1894 нарекат този твърд диск „уинчестър“.

Думата  бързо се приложила в компютърните среди и станала нарицателна за всички твърди дискове.

Оказва се, че думата „уинчестър“ излиза от действие в Съединените щати и Европа още през 90-те години, докато в Русия тя е останал в професионалните среди като жаргон, пораждащ съкращението „винт“.

Постъпването във въоръжението на британските колониални войски в Индия на капсулована пушка Енфилда – винтовка образец 1853 г. е послужило за повод на въстанието на сипаите. Причината за този бунт била, че хартиената обвивка на патроните била пропита с мазнина от свине и крави. Това не било приемливо нито за мюсюлмани, нито за индуси, тъй като на първите било забранено да се употребява свиня за храна, като нечисто животно, а на вторите кравите, като свещени животни.

Преди да се зареди пушката, книжният патрон трябвало да се захапе и разкъса, след това да се изсипе праха в цевта. Патронът се вкарвал с шомпол и се запалвал с намалената хартия на обвивката на му.

Въстанието сложило край на властта на британската компания Ост-Индия. Тя била заменена с пряко управление на Британската корона

Родината на сладките картофи са планините на Южна Америка. Испанци са занесли растението в Европа, обогатявайки средиземноморската кухня с ястия от този кореноплод.

Сладките картофи  са полукалорични картофи и съдържат повече калий и желязо.

Слади картофи могат да се отглеждат и в страни със студен климат.

Китай е лидер в това направление. В тази страна се отглеждат повече сладки картофи, отколкото във всички други страни заедно. Реколтата от сладки картофи през 2011 г, в Китай била 82 милиона, а в Съединените щати, Индия, Виетнам, Танзания, Индонезия, Нигерия и Уганда заедно сладкият картоф не надвишавал 12 милиона тона.

От семената на цъфтящите сладки картофи се прави напитка, подобна по своите вкусови качества на кафето.

Това се случи преди четири години. Дора много добре си спомняше този ден.
Тя вървеше към фермата с един кош, а в църквата имаше опело.

Извикаха я две жени, които седяха на пейката. Дора не ги бе виждала по-рано тука. Едната бе на педесет и изглеждаше на добре обезпечен човек. Другата бе по-млада и също така стилно облечена, навярно дъщеря ѝ.

Дора ги приближи.

– Можете ли да ми кажете, кога ще свърши всичко това? – Махна с ръка по-възрастната към църквата. – Искам да си запаля свещ.

– Вие и сега можете да влезете, – каза Дора. – По време на опело това не е забранено. Те са в дясно, а вие отидете към светилника, който е от ляво. Там е свободно и никой няма да ви пречи.

– Не, няма да отидем. Ще почакаме.

– Ще трябва дълго да чакате. Опелото скоро почна.

– Няма нищо. Все още ми е рано да гледам …..смърт, гробове. Рано ми е да мисля за всичко това, – каза с раздразнение жената, а дъщеря ѝ закима в знак на съгласие.

В църквата имаше опело на момче. Двама мъже изнесоха майка му, която бе изпаднала в безсъзнание.

Дора си спомни думите на баща си: „Живей всеки ден, сякаш той е последния“.

И тя отиде при жената и дъщеря ѝ и им говори, че никой не знае кога ще дойде денят му, но човек трябва да бъде готов за него …..

Мина цяла година. Дора влезе в църквата и там завари младо момиче, което ѝ се усмихна.

– Дойдох да запаля една свещ, – това беше дъщерята на онази жена, „за която смъртта, гробовете, бяха неща , за които е много рано да мисли…“

– Как е майка ви? – попита Дора.

– Тя почина преди един месец. Инсулт. Щяхме да пътуваме  на екскурзия в Европа, но…

– Много съжалявам, – каза Дора.

А в главата ѝ започна да се върти като досадна муха мисълта: “ Твърде рано е да мисля за всичко това…“