В дупка или специално направен отвор се сипва голямо количество натриева и калиев нитрат, след което се покрива с целофан. След една година пънът се подпалва. Огънят и химическата реакция унищожават и подземната част на старото растение.

Обърнете внимание!

Този метод не може да се използва върху торфени почви, тъй като те лесно се запалват и трудно се гасят.

Ето ви и друг метод.

Амониевият нитрат или карбамид се използват, както в предишния метод, но необходимостта от подпалване отпада от само себе си. Няколко години след направената процедура от пъна не остава и следа.

Иван Маджаров се връщаше от риболов. До него вървеше вярното му куче.

Изведнъж Иван забеляза движение в леда и си помисли: „Вероятно е паднал някой рибар“.

Той хукна със всичка сила, за да се притече на помощ на нещастника. Преминавайки половината път до потъващия, Иван разбра, че в капана на леда е попаднал не човек, а лос. Животното бе пропаднало в дупка, образувала се в леда. Вероятно се бе борило и ритало, но явно бе замръзнало.

Иван бързо звънна на жена си,

– Обади в спасителната служба, тук се бори за живота си, пропаднал в леда лос.

След това се обади и на баща:

– Донеси ми здрава връв и брадва. Лост се е заклещил в леда и не може да се измъкне.
Сътрудниците по спешни случаи се отказаха да спасят животното. Тогава Иван си направи ласо. Едва на третия път успя да го нахлузи на врата на животното.
Започна да го тегли. Животното се обърна по гръб и предните му копита се оказаха на здравия лед. Така мъжът успяха да го издърпа на около двадесет метра от дупката в леда. Близо до брега леда под животното се пропука отново, но този път не толкова опасно, че да потъне.

След като го извлече лосът, животното  легна спокойно. Очевидно бе малко зашеметено.

Животното бе много измръзнало и силно се тресеше. Иван започна да го разтрива, за да го стопли.

Стана забавно, когато мъжът седна, а животното положи глава на коляното и започна да пръхти. Явно всичко разбираше.

Скоро лосът окончателно дойде на себе си и се изправи на крака. Иван сряза връвта, с която го бе теглил. Лосът тръгна към вътрешността на острова, а кучето на Иван го съпроводи около 50 метра, след което се върна при стопанина си.

Двамата човекът и кучете бяха доволни, те бяха спасили един давещ се в ледената вода.

В селището Есаулскин в Сасновския район, обикновения котарак Василий е станал герой на деня.

В апартамент на първия етаж изпълзяла змия. Когато стопанинът на дома я видял веднага повикал хора, които се занимават опазването на животните и околната среда.

Помощ от тях не получил, защото преди да дойдат спасителите, котаракът се бил със змията и Василий ѝ откъснал главата.

Когато спасителите дошли, те огледали внимателно дома, но други влечуги не намерили.

Домакинът е предположил, че змията е проникнала през дупка от старата отоплителна система.

Трябва да отбележим, че котаракът при борбата със змията не е пострадал.

Екип от Делфийския технически университет са създали ново устройство за съхраняване на данни, което може да запази 500 терабайта информация на квадратен инч. Капацитетът на устройството за сега е 1 Kбайт.

В новия „твърд диск“, всеки бит данни е кодиран от движещи се един атом хлор върху подложка от медни атоми в една от двете позиции. В резултат на изместването на атом в матрицата при другите хлорни атоми се оформя „дупка“.

Ако атомът хлор е в най-горната позиция ( „дупка“ в долната част), това означава 1. Ако атомът е в долната част ( „дупка“ е горе) – 0. Информацията се кодира в двоичен код.

За да се демонстрира технологията, учените са записани на медната плоча лекцията от физик Ричард Фейнман, който през 1959 г. е заявил, че ако има възможност да изгради индивидуални атоми в определен ред, ще бъде в състояние да запази една единица информация на атом.

Всеки текст е закодиран на площ 96 х 126 нанометра. За записа учените са използвали сканиращ тунелен микроскоп. Специалистите обединили битовете в блок от 64 бита. Във всеки блок има маркер от такива „дупки“. Той работи като миниатюрен QR код, съдържащ информация за местоположението на блока на медна плоча и показващ дали продуктът е повреден или не.

Понякога в училище мнозина предполагат, че със синята част на гумата може да се изтрие написаното от писалка. Но тези, които многократно са пробвали това, знаят, че нищо не се получава, само на страницата на тетрадката остава зацапване или дупка.

Синята част на гумата не се използва така, както мнозина са си представяли  в училище.

Гумата е много полезна вещ и то не само за учениците. Гумите имат различни форми, цветове и размери. Но сега става дума за класическата гума, която се дели на червена и синя част.

Синята част на гумата служи да се изтрие рисунка или надпис направени с молив, на дебела хартия. Работата е там, че обикновената гума много зле се справя с това.