Този смел човек искрено вярвал, че практикуването на любимия баскетбол, му е помогнало да оцелее в борбата със смъртоносната болест.

Трой Друпал се увличал от баскетбол, цяла година го играл активно, но през 2004 г. лекарите му поставили ужасна диагноза – рак на костите в лявата ръка.

Изглежда лечението помогнало на човека, но скоро болестта се върнала и през 2006 г. трябвало да ампутират ръката.

Въпреки това туморът се разпространявал по-нататък. Тогава Трой оставил изморителното лечение и през 2007 г. решил повече да не ходи на химиотерапия.

Въпреки мрачните прогнози на лекарите, които му давали само шест месеца живот, той се стараел да не мисли за най-лошото.

Трой продължил да играе баскетбол, даже и с една ръка. А сега твърди, че на този прекрасен спорт дължи живота си.

Родителите на тримесечния Евърет от Айова, са били много обезпокоени, знаейки, че бебето има проблеми със зрението.

След редица изследвания на детето поставили диагноза албинизъм, който може да се проявява не само, когато отсъства пигмент във косите и кожата, но и негативно влияе на зрението.

За щастие проблемът на Евърет можел да се реши с помощта на очила. Така малкото момче за първи път видяло света и собствената си майка.

И въпреки, че отначало това зрелище малко озадачило детето, почти веднага на лицето му се появила усмивка.

Сега Евърет напълно е свикнал със своите очила, а родителите му споделят по интернет подробности от живота на сина си, за да осведомят и други хора, които пряко или косвено имат общо с това рядко заболяване.

Индийски музикант свирел на китара, докато неврохирургът извършвал операция на мозъка му. По време на операцията мъжът бил в съзнание. Чрез свиренето той помогнал да се открият проблемните участъци в мозъка.

– Докторът ми каза, че трябва да взема китарата си в операционната. Лекарят се нуждаел от постоянна обратна връзка с мен, за да знае какво е самочувствието ми, – казал Абхишек Прасад.

Бившият IT специалист от южния град Бангалор страдал от разтройство, наречено дистония, което предизвиква не волеви мускулни съкращения.

В случая на Прасад, по време на свиренето, мъжът изпитвал конвулсии на три пръста от лявата си ръка.

Първите симптоми се появили преди две години, но трябвало цяла година, за да се установи окончателната диагноза. Болката се появява по време на свирене, но изследванията и кръвните тестове били чисти.

32 годишния мъж, оставил сферата на ИT през 2012 г., за да следва мечтата си да стане музикант.

Операцията минала успешно. След година Прасад планира да пусне първият си албум.

Около година по-късно, след дългото пътуване на „Бийгъл“ Чарлз Дарвин е имал странна болест, която го бе измъчвала до края на дните му.

Три часа след хранене започвали много силни коремни болки, които преминавали в ужасно гадене. Скоро след това той започвал да повръща, което напълно го лишавало от сили.

От време на време, състоянието му се е влошавало толкова много, че той ставал почти инвалид. Най-ужасното е, че ние все още не знаем причината за болестта му.

Въпреки, че всичките му приятели мислели, че Дарвин е хипохондрик, съвременни лекари по-късно му поставили диагноза синдром на циклично повръщане.

Може ли в днешно време да се направи точна диагноза на Дарвин? Лекарите не са успели да направят нищо в тази насока.

Дали пътуването му по море е причина за това заболяване? Само Бог знае.

Михаил работеше като свещенослужител в една болница. Неговата работа се състоеше в това, да утешава и насърчава пациентите и техните близки.

Обикновено в края на посещението си при болен Михаил се молеше с човека отсреща, за да може пациентът да се отпусне и да сподели с Бога своите надежди, притеснения и радости.

Някои пациенти не обичаха дългите разговори и искаха само молитва.

Михаил бе забелязал, че много трудно подкрепя в молитва някого, когото не познаваше.

„Как да се моля за него, – мислеше си свещенослужителят, – когато не знам какви са неговите мечти, от какво се страхува, какво обича?“

Когато Михаил сподели с Тимотей тези неща, той му каза:

– Чувстваш, че молитвите ти са неадекватни, защото не можеш да намериш подходящите думи.

– Ти си прав, – каза Михаил. – Когато се застъпвам за някой пациент в молитва, не мога да намеря точните думи, за да изразя неговата скръб от дадена загуба, радост от успешна трансплантация или шок от току що поставена тежка диагноза.

Тогава Тимотей го посъветва:

– Продължавай да се молиш за своите пациенти, но не забравяй, че самото ти присъствие там, езикът на тялото ти, съчувствие ти, което проявяваш, също са част от молитвата.

– Какво излиза тогава? – замисли се сериозно Михаил. – Радостният дух, милото отношение и топлото присъствие са молитва, която има голяма сила.

– Молитвите ни не трябва да се изразяват само с думи, – поясни Тимотей, – но и с отношението ни към този свят и към Бога.