Децата са много впечатлителни. Те улавят неща, които за нас възрастните остават почти незабележими.
Днес Деси и Пепи гледаха филмче, където рибката успя да се освободи от аквариума и отплува към морето пред дупката на тоалетната.
Изведнъж децата се сетиха за своята водна костенурка. Стана им много жално за нея. Извадиха я от аквариума и със съсредоточени и сериозни лица я пуснаха в тоалетната.
За щастие родителите забелязаха това навреме и измъкнаха нещастната костенурка от там.
След неуспешният опит, децата приближиха аквариума и Пепи със жален глас каза:
– Бедничката ми костенурка. …., – гледайки нещастно животинчето с болка продължи, –  Ти  никога няма да видиш морето.

Светла, млада и свежа мечтата дошла при човека и го помоли:
– Реализирай ме в живота си, моля те!
– Все още не, – казал човекът, – Аз съм твърде млад за такава мечта.
След известно време Мечтата отново се обърнала към човека:
– Сега вече си възрастен, реализирай ме в живота си.
– Още не е настъпило времето, – оправдал се човекът, – трябва да стъпя здраво на краката си.
– Е какво, не е ли вече време? – подканила Мечтата човека, след като той се стабилизирал в живота.
– Не, не сега, казал човекът, – трябва да подкрепя децата, може би после……
– Може би сега? – попитала Мечтата човека на сватбата на най-малката му дъщеря.
– Не, не сега, – мъжът поклатил глава. – Толкова много неприятности, деца, внуци, нека по-късно…….
– Добре, после…. – въздъхнала Мечтата.
Накрая човекът се пенсионирал. И изведнъж си спомнил за Мечтата.
– Ей, Мечта, къде си? Мисля, че вече е време!
– Вече няма време, – въздъхнала старата, побеляла, грохнала и почти разпаднала се Мечта, – времето мина……

Доживял Матей до преклонна възраст. Никого не обиждал, с честен труд спечелил богатството си. Синовете му били вече възрастни и му помагали в работата.
Умрял старецът и душата му отлетяла пред вратите на рая. Дълго чакал, но вратата не се отваряла. Започнал да размишлява Матей какво е сбъркал. Припомнил целия си живот, но не намерил нищо лошо в него.
Накрая вратата се отворила и излязъл един ангел, който му казал:
– Твоето име го няма в книгата на живота, ти си виновен пред Бога.
– В какво? – попитал Матей изненадано.
– Ти си грешен пред децата си, – обяснил му ангелът, – не си им оставил нищо.
– Как нищо? – възмутил се Матей. – Цялото богатство и всичко, което притежавах им оставих, не е справедлив Божия съд.
Колкото и да му обяснявал ангела, Матей си стоял на своето. Тогава ангелът го взел и с него се спуснал към земята.
– Погледни, – казал Божият пратеник.
Погледнал Матей, синовете му ги няма. По-големият седи в затвора, защото убил брат си по време на делбата на имуществото. А най-малкият се скитал по света. Стопанството разрушено. Хамбарите празни. В къщата цари бедност. Дъщерята седи в дрипи, а около нея полуголи деца жално викат:
– Мамо, искаме да ядем! Дай да ядем!
– Виждаш ли, – казал ангелът. – Ти не си се погрижил за душите на децата си. Твоята грижа е била насочена към суетното и преходното.
Разбрал Матей вината си и признал праведността на Божия съд.
Вие можете да притежавате богатство, но не трябва да му позволявате, то да ви владее. Трябва да разберете едно важно нещо, че грижата за човешката душа е много по важна от всички материални облаги на този свят.

В северната част на Мианмар, в подножието на Хималаите, живее малка етническа група тарон.
Тези хора често са наричани азиатски пигмеи, тъй като средния ръст на възрастен човек е около 130 сантиметра.
Заради честите родствени бракове, почти всичките деца на тази група се раждали с дефекти. За това преди няколко десетилетия старейшините забранили браковете вътре в племето.
Отчитайки трудния достъп до района, в който живее племето тарон, това решение е равнозначно на доброволно съгласие за измиране и изчезването на тази група от хора.
До днес са останали по-малко от 10 чистокръвни представители на тарон.

Човекът, който седи на пода, облечен в бяло е пастор. Той живее в Сирия.
Сутринта излязъл да проповядва Евангелието, а когато се върнал в къщи, същия ден, намерил децата си мъртви.
Четирите му деца били убити от екстремисти.
Попитали го:
– Ще престанете ли да проповядвате за Христос.
Той казал:
– Сега ще говоря още повече  за Господа, повече от всякога…. Ще продължа да проповядвам Христос и Неговото спасение.
Възхищавам се на силата на духа и вярата му.
Много пъти съм си мислила, какво бих направила, ако бях попаднала в подобна ситуация. Имаше време, когато се страхувах за децата си, но сега всичко съм оставила в ръцете на Господа.
Въпреки че страхът идва и ни спохождат съмнения, трябва да устоим с Божия помощ на предизвикателствата.
Нека по-често пребъдваме в молитва, защото тогава Господ отнема всичките ни страхове…..