Андрей Бонар от Глазгоу бил образован и примерен християнин. Славата на безупречния му живот така бързо се разпространила, че много започнали да кръщават децата си с неговото име. Чрез него към Господа се обърнал един млад човек, за когото Бонар бил пътеводна звезда.
Случило се така, че този млад християнин прочел във вестника, че Андрей Бонар е починал. Натъжен той тръгнал към дом му и си мислел: „Какво ще правя сега без него? Сега всичко пропадна.“
Изведнъж чул:
– Не се опирай на Андрей Бонар, той е слаб и няма да може да те удържи.
Погледнал на там, от където идвал гласа и видял момиче и бавачка с две деца. Те се опирали един о друг, а били кръстени на Андрей Бонар.
„Това е един урок за мен, – казал опечаленият млад християнин. – Не разчитах ли прекалено много на Бонар, вместо да се опра на вечния и жив Господ? Ето той умря, а аз останах без опора.“
Християнската надежда е един от атрибутите на духовното въоръжение. Надеждата в Бога не допуска колебание. Господ не благоволи да помага на тези, които се надяват на човешко богатство, слава и светско могъщество, а само понякога на Бога. Напротив, човек напълно трябва да уповава на Божията помощ.
Винаги гледайте към Господа, защото той спасява надяващите се на Него. Никога не се препъват тези, чиято опора е Господ. „Надяващите се на Бога ще благоденстват“.

Нов живот, това е получаване на жива вода, която не трябва да задържаш за себе си, а да я излееш върху другите.

С изучаване и проповядване на Словото не можеш да уплашиш сатана, но нечестивият се страхува ако вие сте инструмент на милосърдие, състрадание и любов.

Една жена се оплакала:

– Аз съм на 65 години. Децата ми са женени. Мъжът ми умря и аз съм най-самотната жена на света.

– Сподели вярата и благата си с другите, – посъветвал я един свещеник.

Тя го послушала. И след известно време тя почувствала, че е станала най-щастливата жена на земята.

Една жена отишла при магьосник да й помогне. Още невлязла, от вратата започнала да го моли:

– Върнете ми мъжа. Избяга с едно младо момиче. Имам три деца. Тежко ми е и не мога да се справя сама.

– Добре, дай 300 лева и ще ти върна мъжа.

След няколко дни жената отново дошла при магьосника. Лицето й било потъмняло. Цялата била раздърпана. Ръцете й треперели, а в очите й се четял ужас.

– Какво, мъжът ви не се ли върна? – попитал я магьосникът.

– Върна се! Само че първият, който погребах преди 10 години.

През 1930 г. в болницата на град Деделин, щата Колумбия, лекар по грешка използвал вместо антитоксин препарат, съдържащ в себе си микроби на дифтерита. Последиците от тази грешка били пагубни. Деветнадесет деца умрели, а тридесет тежко заболели.

Невнимателния доктор бил арестува и съден. Такива грешки се случват при груба небрежност и безотговорност.

Не по-малко отговорни пред Бога и хората са лекарите на духовните болести, служителите в църквата, пастори и проповедници.

Проповядващ за пари, искащ многолюдни църкви заради по-големите доходи, женещ се за по-голяма зестра, дружащ с влиятелни и богати хора, избягващ простите и бедните, за да спечелят благоволението на тези, от които се надявате да получи нещо, държащ се арогантно с тези, които се нуждаят от помощ – всички тези и подобни действия следва да навлекат на недостойния пастир заслужено осъждение и да го лишат от правото да се нарече слуга на Бога.

Такива недостойни действия и дела могат да заколят и погубят много души.

Пастирът трябва да помни, че Божието Слово е хляб за душата и че духовния живот зависи от това, доколко човек се е наситил с небесния хляб.. Проповедникът не може да подхранва другите, ако неговата душа гладува. Той може да помогне на другите само ако се намира в добро душевно състояние.

Проповедта трябва да бъде проста, сериозна, увличаща слушателите, близка до реалния живот, освещаваща и обогатяваща ума, стопляща и докосваща душата.

Пастирът, който се стреми да блесне със своята начетеност и знания, прилича на овчар, който дава на овцете си много вкусна храна, но я слага толкова високо над главите им, че те не могат да я достигнат и остават гладни.

Двама туристи почивали в едно село. Изведнъж се разнесъл вик:

– Селото гори!

Единият от туристите станал и побързал да помогне, а другия всячески ги задържал и му казвал:

– Защо да си губим времето напразно? И без нас ще се намерят достатъчно желаещи. Какво ние грижа за тях, те са чужди хора.?

Но другият изобщо не го слушал и хукнал към горящите къщи, а въздържащия излязъл след него без да бърза. Спрял на достатъчно голямо разстояние и наблюдавал какво ще стане по-нататък.

Около една горяща къща стояла майка, тя плачела и отчаяно викала децата си:

– О, децата мои! Хора, кой ще ми помогне да спася децата си?

Чувайки вопъла на майката, първият турист хукнал към дома, обхванат от пламъци. Всички мислели, че ще загине. Но той скоро изкокнал от дома с опърлена коса и две малки деца в ръце си. Дошъл до майката и й предал децата.

Навярно много ще кажат:

– Това не е наша работа. И без това ще се намерят много други, които ще го направят.

В същото време много хора погиват в пламъците на пороците и греховете си и няма кой да да ги спаси. Бог ни е поставил за стражи. Той иска от нас да не допускаме хората да отиват към бездънната, огнена яма на ада.

Къде сме? Стоим ли на местата си, за да предотвратим гибелта им.