Живял някога Александър христообичащият. Той бил богат и милостив. Всеки месец раздавал милостиня на бедните и нуждаещите се.

Но веднъж Александър го постигнало нещастие. Зли хора го наклеветили пред управителя. Разграбили владенията му. Поругали се с него, жената и децата му. Не бил пощаден и тъста му.
От богат Александър станал беден, а дяволът се зарадвал, че вече няма да може да раздава милостиня. Но той не спрял и макар и беден продължавал да помага на нуждаещите си.

Така минал месец, втори, настъпил трети.

Просяците отново дошли и казали на слугата на обеднелия богаташ:

– Кажи на господаря си да ни даде милостиня и днес, както е правел преди.

Слугата съобщи на Александър искането на просяците, като добавил:

– И последното ли ще раздадеш, от какво ще живееш?

Александър отговорил:

– Ако не им помогнем, гневът Господен ще падне върху нас. За това, докато сме живи, ще разделяме с тях и последната си пара.

Господ погледна благосклонно на Александър и го отърва от бедността. Управителя бил докоснат от Бога и той направил разследване и открил, че враговете му са го наклеветили.

Александър бил върнат  в имението си, а тези, които му мислили зло, били наказани.

Наистина, Бог не е за подиграване. А ония, които чакат Господа, няма да се посрамят!

Гражданска война в Сирия започна през 2011 г., защото опозицията на сирийския президент Башар Асад искаше оставката му. По време на конфликта страната попада под контрола на терористични групи.

Хората се бяха събрали на масата в дома на свекървата на Ирина. Те бяха от нейното и на съпруга ѝ семейство. Веселяха се и пееха. Никой не очакваше трагедията, която ги сполетя по-късно.

Изведнъж се разнесе тътен и през прозореца влетя снаряд, пуснат от „шайтан-пушка“.

Братът на съпруга ѝ бе отхвърлен настрани. Другите успяха да налягат на време по пода.

Ирина скочи и заслони с ръце и крака сина и дъщеря си.

– Ти си луда. Къде хукна, Ирино! – развика се свекърва ѝ след нея.

Повечето от парчетата на снаряд попаднаха  в десния крак на Ирина.

По-късно в болницата ѝ ампутираха краката до колене и дланта на дясната ръка, която също бе сериозно пострадала.

– За съжаление нищо не можем да направим с продължаващото гноясване на краката и ръката ѝ, – каза завеждащия хирургическото отделение в болницата на съпруга на Ирина. – Правим всичко възможно, но при нас постоянно спират тока. Включваме електрогенераторите, с които разполагаме, но това  понякога не е достатъчно.

Синът на Ирина бе получил няколко сериозни рани, но животът му бе вън от опасност. И лекарите и роднините твърдяха единодушно:

– Саможертвата на Ирина спаси децата ѝ.

Тази касапница продължаваше непрекъснато. Умираха беззащитни деца и по-възрастни хора от раните, получени при внезапните нападения.

Родили са се еднояйчни близначки, които изненадали лекарите.

Момичетата са се появили с разлика от 45 секунди, но когато се приближили една до друга, се хванали за ръце.

Такъв случай, когато при многоплодна бременност бебетата споделят един околоплоден балон се случва веднъж на 10 хиляди.

Всички, които са присъствали на раждането им и са видели как децата са се хванали за ръце, са останали безмълвни.

Сега те вече са пораснали.

Ето какво разказва майка на близначките:

– Понякога съпругът ми отива до магазина и взема едно от децата, а другото остава с мен. Когато това се случи, двете много се разстройват и постоянно питат една за друга. Те са много близки, като две бобчета в шушулка.

Нима това не е прекрасно?!

Американски учени са установили, че домашните любимци защитават децата от различни заболявания.

Учените събрали група от 400 деца. На родителите им било поръчано да водят дневник за самочувствието на участващите в експеримента деца за дълъг период от време.

Експертите анализирали резултатите и заключили, че децата, в чийто семейства отглеждат домашни любимци, са по-малко податливи на заболявания на дихателните пътища.

Според учените, редовният контакт с домашните любимци подобрява имунната система на децата.

Когато Йовка разглеждаше снимките на телефона си, изведнъж трепна. Тя видя фотография, на която лежи на плажа напълно изтощена, разперила ръце и крака  и дала гръб на всичко.

Йовка беше в шок: „Кой ми е направил тази ужасна снимка?“

Тя изпита отвращение към себе си, което нарастваше и ставаше още по-голямо със всяка измината минута. Бе готова да се разплаче.

Йовка вече се канеше да изтрие снимката, когато в стаята влезе синът ѝ.

– Може би ти ще ми кажеш, от къде се взе тази моя снимка? – обърна се тя към сина си и му показа снимката.

Първата реакция на юношата бе усмивка.

– Аз те снимах, когато бяхме край езерото миналата седмица. Просто не можах да устоя….

– Но ти трябваше да ме попиташ, преди да вземеш телефона ми и да ме снимаш, – каза сърдито Йовка.

– Права си, мамо, но погледни колко добре изглеждаш тук. Не е ли така?

Йовка още веднъж погледна снимката и се опита да разбере, какво искаше да каже синът ѝ.

Дойде и дъщеря ѝ, хвърли едно око на снимката и каза искрено:

– Ти си много красива! На мен ми харесва тази снимка.

Йовка въздъхна дълбоко. Но това ѝ беше  нужно на този етап. Тя винаги обръщаше внимание на своите недостатъци. Но постепенно всичко започна да се представя в друга светлина пред нея.

Тя все още виждаше своите пълни бедра, но видя и жена, която се е уморила след разходка с децата си.

Йовка виждаше пълните си ръце, но същевременно с това видя ръцете на майка, която вдига децата си на ръце, за да не наранят краката си о камъните или да ги изгорят на горещия пясък.

Тя виждаше пълна жена, която бе облякла черен затворен бански, за да скрие проблемните си части на тялото, но виждаше и щастлива майка, която не се щадеше за своите деца.

От дълго време тя се бореше с наднорменото си тегло, както много други жени и навярно щеше да продължава и за напред така.

– Изглежда, – въздъхна тъжно Йовка, – няма да бъда стройна и слаба. Вярно е, че често се тегля на кантара, но не позволявам излишните ми килограми да ми пречат да живея.

Тя често отиваше с децата си на разходка. Понякога дори се чувстваше привлекателна. Е, не беше много сигурна в това, но се стараеше да мисли в тази посока.

„Може би е така, защото съм вече стара и много разсъждавам, – помисли си Йовка. – А може би сега се грижа за много по важни неща, отколкото за впечатлението, което правя на другите. Виж как децата ми гледат на моето тяло. Техните очи са изпълнени с любов“.

Така тя престана да мрази тялото си.

– Разбира се, – обясняваше Йовка на една своя приятелка, – ще продължа да се занимавам със спорт и правилно да се храня, за да бъда здрава, но именно сега искам да обичам тялото си такова, каквото е. Бих искала да се видя такава, както ме виждат моите деца.