Замисляли ли сте се за това, кокво невероятно количество информация се излива върху нас всеки ден: телевизионни реклами, електронна поща, телефонни обаждания, списания, брошури, видеоклипове, плакати, разговори – списъкът е почти безкраен.
Каква част от тази информация наистина оформя нашето мислене? Колко източници ни убеждава, че пътят към щастието е чрез придобиване на телесна красота, пари, слава и стотици други неща?
Колко от тях се стремят да ни накара да вярваме, че най-важното нещо в живота са финансовия успех, уважението на другите, власт, секс? Много е трудно да се устои на натиска на цялата тази информация.
Но Бог ни призовава да оформяме мисленето си само въз основа на Неговата истина. Това, което е ценно в света е безполезно пред Бога. Светът презира ценното и възвишеното у Бога.
Кой е твоят учител и господар – Христос или света?

На 13 ноември 1985 г. капитана на на сборния отбор на Дания Сьорен Лербю по средата на деня излязъл на полето за квалификационен мач в световния шампионат против националния отбор на Ирландия.

Когато играта свършила, Лербю убедил треньора да го пусне.

След това се качил на самолет за Германия и същата нощ помогнал на своя клуб „Бавария“ в мач срещу германския клуб „Бохум“.

Някой звъни по телефона. Димитър вдигна слушалката:
– Аз съм служител от ВиК. Трябва да ви предупредя, че днес до края на деня, няма да има вода, запасете се с необходимото ви количество.
След час звъни пак същия човек:
– Напълнихте ли всички съдове с вода? Очаквайте ни! Сега ще ви докараме един слон да се изкъпе.

За да направите качествена шега в семейството, на приятелите или колегите си на 1 април, трябва предварително да се подготвите.
Това, което ще ви предложа може ви осигури „победа“ на този ден.
Можете да започнете още от сутринта.
Събуждайки се сутринта и опитваки да си обуят чорапите вашите „жертви“ ще бъдат обезкуражени.
За да се получи тази шега е необходимо да вземете по един чорап от чифт и да го зашиете през средата.
От този момент нататък играта започва.

В африканското езеро Чад се влива река Шари, която по време на пролетните и летните дъждове носи толкова много вода, че езерото се препълва. Когато водата прелее в източния край на езерото, тогава Чад изпраща излишъка от своите води на североизток, в котловината на пустинята Сахара, което прави тази котловина много плодородна.
Ако Бог препълва чашата ни с добро, радост и благословение, трябва да си спомним за хората, които се намират в котловината на мъката и бедите и да им дадем от нашите благословения.
Ние угаждаме на Бог, като вършим добро и всичко необходимо за тези, които са край нас. Истината и доброто са неразделни.
Някой попитал християнина Нистерий, приятел на Антоний:
– Какво добро да направя?
Нистерий отговорил:
– Не са ли всички дела равни? Писанието казва, че Авраам е бил гостоприемен и Бог беше с него. Илия обичаше тишината и Бог беше с него. Давид беше кротък и Бог беше с него. Така че, виж какво Бог иска за душата ти и внимавай в сърцето си.
Прави добро на приятелите си, за да те обичат още повече. Прави това и за враговете си, така че да станат някога твои приятели. Когато говориш за врага си, не забравяй, че ще дойде ден, когато той ще ти бъде приятел. Божията воля е да живеем щастливо със другите, а не взаимно да си носим притеснения и смърт.
Сърдеченото „добро утро“, любезното „лека нощ“, дума на съчувствие или утеха, насърчение или съвет, една чаша студена вода, учтивост, дружеско ръкостискане – всичко това е помощ и доброта. Там, където има хора, се появява възможност да направиш добро някому.
„И тъй, доколкото имаме случай, нека струваме добро на всички, а най-вече на своите по вяра“.