Група харвардски професори на Световния икономически форум в Давос, е заявила на събрания елит, че понятието неприкосновеност на личния живот практически няма.
„Добре дошли на днешния ден. Ние вече сме в този свят, – е казал Марго Зелтцер, професор по компютърни науки. – Защитата, която сме познавали в миналото вече е невъзможна“.
Харвардските генетици са заявили, че генетичната информация ще бъде все по-достъпна.
Sophia Roosth е заявила, че разузнаването вече е поискало генетична информация за чуждестранни лидери и то да се определят такива неща, като податливост към болести и продължителност на живота.
„Ние стоим на прага на епохата на генетичния макартизъм“, – е казала тя.
Зелтцер е отбелязала, че скоро малки роботизирани безпилотни самолети с размерите на комар, ще могат да вземат проба от вашата ДНК за анализ, както за правителствените служби, така и за застрахователни компании. Нахлуването в частния живот, ще стане много разпространено. Освен това тя е отбелязала, че „това не някога ще се случи, то вече става….“

Шумна компания от момчета и момичета вдигаше доста врява в заведението. Околните им се поскарват от време на време, те позамлъкнат, докато не се излее поредната вълна от мощен и неудържим смях. Какво да го прави човек, млади са още, кръвта им ври въе вените?!

Едно от тях, младо широкоплщесто момче, с буен рус перчем и святкащи сини очи разказваше за приключенията си в планината. Бил на ски миналата седмица с буйни глави като него.

По едно време се разкрещели и развикали, така не забелязали, че с виковете си предизвикали една малка лавина.

– Изведнъж, Виктор ме дръпна рязко в страни и тя прелятя край нас, – очите на Спас трепнаха при спомена.- На косъм бяхме.

– А знете ли на какво прилича шумът от падаща лавина? – попита многознайкото на групата Тотьо.

Изабела притвори очи мечтателно и каза:

– На морски прибой.

Рангел поклати глава:

– Това е нищо в сравнение с тази хала.

Тотьо се изперчи напред и почти издекламира:

– Звучи точно като гръмотевица, а звукът ѝ непрекъснато се усилва.

Катето смушка Изабела и двете едва въздържаха смеха си. Хубаво е, че момчетата нищо не забелязаха.

Изабела си представи Спас във виненочервен екип за ски, понесен от вълна сняг. Виждаше как снегът го поглъща, а той безпомощно размахваше ръце…. докато потъна във снеговъртежа. Настъпи тишина. Само стърчаща щека беше отбелязала мястото на злополуката.

Изведнъж Изабела трепна: „Какви глупави представи минават през главата ми. – помисли си тя. – Това, че не го харесвам, не означава, че мога да си го преставя в такива ситуации“.

И Изабела се присламчи към виковете и смеха на компанията.

Група младежи провеждали евангелизация на улицата. Призовавали хората на покаяние, но никой не откликнал. Най-накрая един пиян  човек изявил желание. Един от младежите му предложил да повтаря молитва за покаяние след него:
– Скъпи, Исусе…
Пияният се опитал да повтаря, но езикът му се заплитал:
– С-с-къпи Исусе…
Младежът продължил:
– Прости на мен, грешния пияница…
Пияният казал:
– И на м-м-ен също….

Група от химици от Унниверситета в Хюстън са разработили молекула, която спонтанно се събира в лека конструкция и има микроскопични пори.
Тъй като въглероден диоксид е най-големият проблем, няколко други съединения, са стотици и хиляди пъти по-мощни в своя парников ефект на единица маса. Тези съединения включват фреони, които се използват като охлаждащи течности и общи флуоровъглероди. Те са стабилни органични съединения, в които един или повече водородни атоми са заместени с флуорни атоми.
Групата учени е открила малка молекула на основата на флуора, която образува структура с много малки пори, около 1.6 пм в диаметър. Те са разработили молекула, която самостоятелно се събира в структура, способна да хване парниковите двойки, 75 на сто от теглото им. Тази молекула може да се използва за улавяне на фреони в хладилните системи.
Порести материали с аналогични размери са били направени и при предишните изследвания, но те били тежки и поради наличието на метали, са били чувствителни към водата.
Предимството на новия материал е, че той е устойчив на вода и се състои от индивидуални молекули, които се задържат заедно с помощта на слаби взаимодействия. Последното свойство ги прави по-леки. Освен това, молекулата е устойчива на температура от 280 градуса по Целзий.

В групата на най-малките в едно неделно училище разглеждали темата „Ние сме християни“.
В края на урока учителката попитала децата:
– Ние вярваме в Исус Христос и ходим на църква. Тогава какви сме ние? Как ни наричат?
Едно то децата щастливо отговорило:
– Църквяни!
Колкото и странно да е „от устата на сучещите и младенците“ чуваме думи, които ни изобличават. Мнозина ходят на църква, но сърцата им са далеч от Бога. Те имат „вид на благочестие, но са отречени от силата му“.
Дали това малко дете не е имало право? Ние християни, последователи на Христос ли сме или църквяни, само посещаващи църквата?