Когато Исус беше разпнат, Неговите ученици се изплашиха, че ще ги постигне същото. Лъчът на надеждата, който бяха открили в Него, бе прикован на кръста.

Но Божията сила превърна отчаянието в надежда. Христовото възкресение запали пламък, който никога няма да угасне.

Понякога ситуациите в живота ни довеждат до отчаяние, но Божията сила, която надвишава всичките ни представи, преобръща отчаянието и ние получаваме надежда.

Чрез вяра и молитва, можем да се доверим изцяло на нашия любящ Баща, Който може да ни възстанови напълно.

Изкуствоведи открили уникален паметник в криптата на Прага Лорето, под църквата Рождество Господне.
Стени били покрити със сложни изображения на смъртта, възкресението и времето, датиращи от 1664 година.

Те били нарисувани със сиви и черни бои, с цел създаването на сложна система от сенки, известна като светлосянка.

Рисунките били открити през 2011 г., след като криптата е била отворена за първи път от много десетилетия насам.

Личността на художника, който ги е създал, остава загадка.  Също така не е известно, кой е избрал темите на изображенията, самият художник или покровителката на криптата графиня Елизабет Аполония Коловратская.

В Сирия бил ранен епископа на Сирийско – Яковитската православна църква, викарият на Алепо Рабан Бутрос Касис.

Той е бил нападнат от въоръжени мъже, докато се връщал с кола от Хомс до Алепо.

Два куршума ударили епископа в рамото му. Той претърпял операция. Сега животът му е вън от опасност.

„Аз съм доволен да изпитам горчивината на кръста в единение с Христос и с такъв голям брой невинни хора, които страдат. Ние вярваме, че смъртта не е краят и че  края е Възкресението “ – казал той.

Изцелението чрез вяра не е нищо друго, освен приток на Божествена сила.

Това е проявление на Христовата власт над телата ни, действие на Христовия живот в нашия организъм.

Съединяване на частите на тялото ни със самото Христово тяло и приток на Христовия живот в нашите жизнени части.

Всичко това е действително, както е истинно и Неговото възкресение.

Това е толкова смислено и разумно, колкото и факта на неговото възкресение и това , че Той е жив, има реално тяло и душа, а сега е на небето от дясната страна на Всевишния Бог.

Христос иска от нас да „бодърствуваме с Него“, забравяйки за своите убеждения.

В началото ние бодърствахме не с Христос, а за Него. В нашите ежедневни дела ние не бодърстваме с Исус, опирайки се на библейските откровения.

Нашият Господ се опитва да ни доведе до това, че ние заедно с Него да влезем в някакъв вид своя Гетсиманска градина, но ние не искаме и казваме:

– Не, Господи, не разбирам, защо ми е необходимо да минавам през този ужас.

Нима можем да останем будни с Този, Когото не можем да разберем? Как ще разберем Христос, ако решим да останем будни в Неговата Гетсимания, без да разбираме какъв е смисъла на това, което Той прави? Ние не знаем, как да бодърстваме с Него, привикнали сме само на това, че Той бодърства с нас.

Учениците обичаха Исус Христос със всичката си сила, но не разбираха, какво Той смяташе да извърши. В Гетсиманската градина те заспаха с мисли за собствената си скръб. Три години прекараха много близко до Исус, но накрая „Го оставиха и избягаха“.

„И те всички се изпълниха със Святия Дух“, това е казано също за тези ученици, но между първото и второто събитие се е случило чудо – смърт, Възкресение и Възнесение на нашия Господ, и изпълване на учениците със Святия Дух.

Исус каза: „И ще приемете сила, когато върху вас дойде Святия Дух“.

Това означава, че те са се научили да бодърстват с Него през целия остатък от живота си.