Една нощ човек се въртял в кревата си не можел да заспи. Явно го безпокояла някаква мисъл.
Изведнъж той казал силно:
– Има ли Бог?
Тишина.
След това:
– А може би Го няма?
След известно време отново:
– А може все пак да Го има?
Това продължило дълго време.
Изведнъж се раздал глас от небето:
– Няма Ме, спи вече!!
На Павел Босяшки не му провървя много. Близо до земята му построиха голям пазар. Шофьорите, които идваха всяка седмица тук, превръщаха земята му в импровизиран паркинг.
От началото Павел се опита мирно да разговаря с тях:
– Моля ви не газете земята ми. Тук засаждам и отглеждам селскостопански култури.
Но отговор нямаше. Хората махаха ръце и го отпъждаха като досадна муха.
Павел не искаше да се откаже толкова лесно и продължаваше да настоява за правото си, но ответна реакция така и не получи.
Изнервен и обезсърчен, той започна да ги ругае. Постави предупредителни знаци, но и това не помогна.
Един ден се засмя и си каза:
– Знам как да ви отуча да паркирате в земята ми.
Когато наглите шофьори оставиха колите си отново там и отидоха на покупки, Павел седна на трактора си и започна да разорава терена около колите. На нахалните шофьори им трябваше доста време, за да излязат от разорното поле и да достигнат асфалта.
Павел не бе злонамерен спрямо тях, дори помогна на най- нещастните автомобилисти да излязат на пътя.
Но наглостта на тези хора бе безкрайно голяма. Някой от тях се бе оплакал в полицията:
– Някакъв ненормален затрупва колите ни с пръст и не можем да излезем на шосето.
В полицията вдигаха рамене и обясняваха:
– Това е частна собственост, а не паркинг. Той може да прави там каквото си иска. Вие какво правите на неговата земя?
Повечето засрамени навеждаха глава и си тръгваха, но имаше и такива, които ругаеха Павел:
– Ще му дадем да се разбере ….
Интересно, какво са очаквали тези хора? Някой безпомощно да ги моли до безкрайност да му освободят земята ли?
Обичам да се радвам. Радостта е изблик на добро настроение и заради нея сатана се пази да не се докосне до нас. В това си състояние струните на душата стават прекалено нажежени и наситени от небесното електричество за пръстите на дявола и той бяга.
Старая се да избягвам духа на униние, както и сатана, но това не винаги ми се отдава. Такова обезсърчение ме среща на пътя по време на служението ми. Гледа ме право в очите и моята бедна душа бледнее от страх.
Тъжното настроение изкривява всичко. То лишава от очарование всичко наоколо. Тъмнина обгръща цялото бъдеще. А това лишава душата от всички стремежи, връзва всичката сила и произвежда умствена парализа.
Доброто настроение превръща всяко служение на Бога в наслаждение. Когато се носим на крилете на радостта, то бързо напредваме по пътя на задълженията си.
Американците много високо ценят времето си.
– Ние сме роби на времето, – казват те.
Разглеждат го като нещо реално и материално. Те го отчитат като бюджет, икономисват го и го харчат, крадат и убиват го, съкращават и се отчитат за него, даже му определят цена.
Времето за тях е скъпо струващ товар.
Тъй като американците високо ценят времето, те много негодуват срещу тези, които го губят или без всякаква причина им го отнемат от тях лично.
Повечето американци си правят списък, в който уточняват кога и какво ще правят, по часове и минути. Във връзка с това, те се стараят максимално да го икономисат. Предпочитат да ползват факсове, телефони, електронна поща, а не лични срещи и контакти, които отнемат много по-малко време.
В другите страни такова водене на бизнес не се смята за приемливо.
В САЩ окончателното договаряне, по правило, се подписва лично.
Американецът се стреми да реши всеки възникнал проблем, колкото се може по -бързо, по-просто, да не кажем дори примитивно и не с бавни, но достъпни за тях начини.
В селска църква, свещеникът в началото на богослужението излизал на подиума отварял Библията, където му попадне и четял първото нещо, което се набиело на очите му. След това църквата се молела.
Веднъж в неделя той работел в обора и му оставало много малко време до службата.
Той бързо изтичал до дома си, набързо облякъл дрехите си и се втурнал към църквата.
Само защото вече закъснявал, той неуспял да изми лицето си, а косата му приличала на птиче гнездо.
Свещеникът се изкачи на подиума, на случаен принцип отново отворил Библията и прочете на глас:
– Не бойте се, аз съм ….