Бе късен следобед. Жените бяха привършили вече домакинската си работа и по това време се събираха на голямата пейка край пътя. Тук освен да поклюкарстват за този и онзи, си разменяха рецепти и споделяха новите в селото, които лично ги засягаха.

– Често сервирам на семейството си едно и също ядене няколко пъти, – похвали се Радка, – така има малко повече време за себе си.

Баба Стойна се намръщи и с бучащия си глас каза:

– Когато го сервираш първия път, яденето е много вкусно, но когато го сложа на масата отново, има чувството, че не давам най-доброто на хората седнали да ядат.

– И аз съм така, – обади се Гаца, – все едно ги храниш с остатъците от миналата храна.

„Все едно да „вместваш“ Бога в ежедневието си, – помисли си Каля, – вместо да отделяш специално време за Него. А аз какво правя? Сутрин набързо Му благодаря, изреждам нуждите си, вместо да Го търся и почитам по цял ден. А и Библията не чета всеки ден“.

Стоянка, сякаш отгатнала мислите на приятелката си прибави:

– Както храната, която готвим, храни телата ни, така и Божието Слово храни душите ни. Няма по-добро от приемането на прясна и свежа храна всеки ден.

– За съжаление и на Бога предлагаме остатъците, – обади се баба Митра. – Първо се съобразяваме със своите желания, а Неговата воля е като допълнителен план, по който действаме, ако нашия не стане.

– Когато даваме на Бога най-доброто, – каза Каля, – ние Го признаваме за Господар на живота си. Така смело ще следваме волята Му.

Имаше още коментарии по този повод, но всички бяха съгласни в едно. Никога не сме прекалено заети, че да нямаме време за по-дълго общуване с Бога.

В наше време са се появили множество различни неясни чужди думи. Защо ли не използваме познатите вече слова, за изобразяване на тези и други дейности?

Ето ви няколко примера със съвсем просто обяснение.

Дауншифтинг – преместване от град в село или в съвсем диви и безлюдни места.

Кетъринг – е обикновено хранене. Т.е. организирането на сватби, банкети и приеми със силите на мобилни готвачи и сервитьори.

Клининг – почистване на апартаменти и офиси. Обикновената чистачка сега патетично се нарича клининг специалист.

Консалтинг – консултиране и даване на съвети по разни въпроси, свързани с бизнеса.

Мърчандайзинг – правилно оформяне на витрини, лавките, така че нужната стока да се набива на очи.

Нейминг – измисляне на имена на различни фирми, стоки, предприятия, ….

Рекрутинг – просто набиране на работна ръка.

Списъкът може да бъде много по-дълъг, но до тук ще спрем.

Обикновена история. Утро. Звъни будилникът. Вие сте го навили 10 минути по-рано от необходимия срок. За това спокойно го изключвате и продължавате да спите. След 10 минути отново го изключвате и заспивате. След това отново и отново историята се повтаря.

След един час с дивашки вик: „Успах се!“, започвате да се носите мълниеносно из апартамента си. И така всяка сутрин. Тази ситуация е позната на мнозина.

Въпреки това, сега това може да бъде преодоляно. Дизайнери и производители на часовници постоянно работят в тази насока. Те откриват все по-изобретателни начини да се събудят сутрин онези, на които ставането е много трудно.

Ето ви и един от тях.

Безшумен будилник. Той не звъни. За да се събудите, преди да заспите, трябва да наденете на пръст от ръката, безжичен пръстен, който ще почне да вибрира в нужното време.

За да го изключите, достатъчно е малко да дръпнете ръката. Ако не станете, пръстенът ще се включва на определени интервали, а разтърсването на ръката ще става все по-силно.

Една кола забоксувала.

– Как успя да хлътнеш в тази дупка? – с упрек поклатил глава един минувач и продължил пътя си.

– Бих ти помогнал, но нямам време, бързам, – оплакал се втори минувач и продължил напред.

Третият нищо не казал.

Той просто подложил рамо, напрегнал се и помогнал на колата да излезе на равно място.

– Седни , ще те закарам! – с благодарност предложила колата.

Той седнал и тръгнали. Те задминали първият минувач и отишли много по-напред от втория, който много бързал.

Любо Стефанов се стремеше винаги да показва на децата си, как Бог действа в живота им, чрез истински истории.

Ето какво им разказа веднъж за далечната 1962 г.

След началото на борбата за независимост на страната, хората трябваше да търсят убежище в гората далече от домовете си.

Един ден бащата на Любо и братовчедката му Мария отидоха за храна от другата страна на реката. Докато преминаваха по моста с хранителните продукти, бащата на Любо се подхлъзна и падна. Буйната вода веднага го погълна. Той не можеше да плува и започна отчаяно да се бори за живота си.

Когато съвсем се изтощи възрастният човек си помисли: „Боже, нека бъде твоята воля…“

Докато водите го носеха по течението, той усети нещо твърдо под краката си на дъното. С подновена надежда мъжът разбра, че се намира на скала.

– Тази невероятна случка, – каза Любо, – е пример за това, че всичко от живота си можем да поверим в Божиите ръце.

– Много пъти, – обади се по-малкия син на Любо, – като имам проблем, гледам да се справям сам, но в повечето случаи не успявам.

– Истинското разрешение на затруднението идва в мига, в който изтощението взема връх и обикновено аз се оставям в Божиите ръце, – каза тихо Любо.

Децата слушаха с широко отворени уста. Те не веднъж бяха опитвали Божията милост и любов в живота си, но сега научиха и друго, че без Божията помощ, те не биха се освободили така лесно от това, което ги гнети.

Любо прибра ръцете пред гърдите си и се помоли:

– Боже, помогни ни във време на отчаяние да помним че истинското разрешение на проблемите е при Теб. Амин.