Недалече от Петропавловската крепост, в близост до Йоановия мост на 7 май 2003 г. бил поставен паметник на заека, спасил се от наводнение.

Съществува легенда, която гласи, че по време на наводнение малко зайче успяло да се скрие в обувката на Петра I и по този начин се спасило. Благодарение на това поверие мястото кръстили Зайчи остров.

Скулптурата е разположена на една от купчините, които защитават моста от ледохода. Тя е висока 58 см.

Неин автор е Владимир Алексеевич Петровичев, който е създал и други бронзови миниатюри, които можете да намерете по целия Санкт-Петербург.

Преди известно време чух едно малко момиченце да се представя: „Аз сън християнка“. Колко точно и изчерпателно описание.

Когато се представяме пред някого ние изтъкваме своята професия, хобито си, учебното заведение, което сме завършили, …

Християнската ни идентичност не е сезонна дреха, която обличаме за определено време, а после я оставяме някъде. Това, че сме християни понякога ни пречи, но независимо от обстоятелствата, ние трябва да славим Бога, че носим името християни.

Макар че, не можем да не грешим като Христос, докато ходим на тази земя, като християни ние ежедневно се стараем да се уподобим на Него във всичко, което вършим. Като приемем ролята на слуга, който се грижи за физическите и духовните нужди на ближния си.

Ако ти си християнин, как показваш на другите, че си такъв?

Най-добрата защита в живота от стила „катерица в колело“ са: любов към живота, съществуването на ценности извън работата, развитие на културата и грижа за наличие на радост в ежедневието.

Красивият залез, смехът на детето, интересен филм, горещо какао през зимните вечери, могат да запълнят не по-малко, отколкото поредната „шестица“ на работата.

Но за това е необходимо „открито сърце“, ако в него има болки и страдания, по-добре е да се започне с лекуването на тези рани.

И радостта ще дойде, само малко трябва да ѝ се помогне. За целта е необходимо да отделите време за себе си, а не за своите постижения.

Важно е да си дадете възможност да помързелувате, нищо да не правите, да помечтаете, да се поглезите, да се наспите най-накрая.

Това не е престъпление, а част от грижата за себе си, здравето си и емоционалното си състояние. Това у мнозина за съжаление липсва.

За тези, които са привикнали към адреналинов живот в бързи темпове, това може да се окаже много сложно.

При високи скорости е леко да прескочиш самия себе си. Така, че трябва малко да забавите темпото и отново да се научите да празнувате в живота. Той ни е даден за радост, а работата е само част от него. Нека да не забравяме това.

Това бе много тежко време за семейство Ненови. Главата на семейството Тодор Ненов се скара с Пламен, който беше от дълги години приятел на семейството. Никой и не разбра за какво и как стана кавгата, но двамата мъже се сбиха и Тодор падна ранен от нож в гърдите. Той дори не разбра какво точно стана.

Пламен тресна вратата и напусна дома на семейство Ненови. Той не разбра, че Тодор е починал.

Жената на Тодор, Невена се разплака над трупа на мъжа си:

– Какво им стана? Толкова пъти сме помагали на Пламен и на семейството му.

Най големият син на Петър Васил стоеше объркан сред стаята. Той не можеше да възприеме случилото се.  Това убийство, станало пред очите му, го изпълни с непреодолима злоба към Пламен.

– Само да те намеря, – крещеше Васил, – ще ти прережа гръкляна като на пиле.

След това се свлече на пода и се разрида.

По-късно Васил замина за големия град, където живееше леля му. Той искаше да се откъсне от това място, където го спохождаха постоянно страшни кървави картини.

Дори майка му го бе посъветвала тогава:

– Иди при леля си Калина. Надявам се като се откъснеш от това място, да забравиш всичко ….

– Никога няма да забравя, какво направи онзи мерзавец, – Васил удари  с юмрук по масата.

Независимо от всичко той все пак замина  при леля си.

Веднъж Калина предложи:

– Васко, ще дойдеш ли с мен на църква? Ще дойдат много младежи, ще пеят ….

– Никъде няма да ходя, – троснато отвърна Васил.

Леля му само вдигна рамене и го остави. След един час дойде Дамян един от синовете на Калина и като видя киселата физиономия на братовчед си каза:

– Ела с мен, днес ще те запозная с един състав, много хубаво пеят.

Васил вдигна неохотно глава, беше му омръзнало да седи в къщи и да се самосъжалява.

– Добре, – каза той глухо. – Защо пък не!?

Вечерта Дамян поведе Васил към църковната сграда. Васил като видя накъде го води, се смръщи, но нямаше как, бе обещал да присъства на концерта. Той не поиска да седнат напред и двамата братовчеди се настаниха близо до вратата.

Концертът бе хубав. Песните на изпълнителите, все млади момчета, докоснаха сърцата на присъстващите.

Накрая пастирът на църквата прикани събралите се за молитва. Един  мъж от събранието поведе молитвата:

– …..Боже, помогни ни да простим на близки и познати …

Тези думи дълбоко се врязаха в съзнанието на Васил. Изведнъж той осъзна, че трябва да прости на убиеца на баща си. Но устата му седеше затворена …..

Хората наоколо започнаха да свидетелстват, как прощавайки на тези, които са ги наранили, са усетили освобождение в духа си. Васил не можеше да отвори уста, сякаш някой бе стиснал гърлото му и не му даваше възможност да диша. Накрая той не издържа на напрежението, което го притискаше и се разплака.

Божият мир изпълни сърцето му и той каза:

– Господи, помогни ми да простя на Пламен така, както Ти си просил на мен.

У Васко бе настъпила промяна и той възкликна:

– Сега с Божията помощ мога да простя на Пламен и да се моля за него, Готов съм да обичам всеки човек……

Разума на мравките дълго време е изненадвал учените. Можем ли да предположим, че няколко примитивни и малки създания могат да притежават наченки на съзнание?

Поведението на много подвидове на мравките може да се сравни с това на човека. Тук има място за робовладелчески войни, лов, събиране, дворцови преврати и мащабни сражения.

Днес ви представям така наречените мравки детеубийци.

Тези мравки не се затрудняват при търсенето на храна. Да и защо ли, когато могат просто да влязат в чуждо гнездо, да разпръснат работничките и да откраднат ларвите. Истински канибали!

Детеубийците прокопават тунел до „размножителната“ камера. Разпръскват феромонни с отвратителна миризма, обръщайки другите мравки в бягство. След това се скриват с ларвите, които поглъщат живи.