Черният дроб е деликатен продукт. Пърженият дроб от свине и говеда прилича понякога на подметка, той става корав и горчив.

Каква грешка допускаме при приготвянето на дроба и как да го изпържим, за да стане сочен?

За да останат парчетата черен дроб сочни и меки, е необходимо  да ги поръсим със сода съвсем леко. Предварително, разбира се, се махват жилките и ципите.

След час парчетата дроб трябва добре да се измият под обилна достатъчно силна струя вода. Добре се подсушават с хартиена или платнена кърпа.

След това се осолява, добавя се ароматен пипер или други любими подправки, но без да се увличаме, да не би да се отстрани естествения, характерен вкус на дроба.

Можете да минете и без подправки, дори и без обичайната сол. Ако добавите в маслото, скилидка чесън или разен портокалова кора.

Или посолите вече изпърженият черен дроб и добавите към всяка порция колелца червени чушки.

При самото пържене, не трябва да загрявате много тигана. Преди самото пържене панирайте парчетата в пшеничено оризово брашно.

Всичко става за 10 минути и топящият нежен, невероятен дроб с хрупкава коричка е готов.

Приятен апетит!

Дяволът използва всяка възможност, за да отклони погледа ви от Божието Слово. Той ще ви създаде проблеми. Ще направи така, че да ви връхлети буря, когато сте в лодката.

Ще ви „помогне“ да се фокусирате върху чувствата и сложната ситуация само и само, за да ви отклони от Божиите обещания. Дяволът знае, че ако не направи това, ще го сразите.

Именно така направи и с Петър, който тръгна по водата, като се държеше за Словото, което му каза Исус: „Дойди“.

Но когато погледна бурята, Петър разбра, че върши нещо невъзможно. Та той беше рибар и от опит знаеше, че при такива високи вълни може да се удави.

В резултат на това вярата му се срина и той започна да потъва.

Не позволявайте това да е случи със вас. Ако вие имате Словото от Бога, фокусирайте се на Него.

Дяволът ще е опита да ви изплаши, като ви върне в миналото и ви накара да мислите по стария начин.

Не се отказвайте. Не отстранявайте погледа си от Божието Слово, нека То стане реалност във вашия живот.

Перуанската кухня има повече от 500 ястия и е включена в Книгата на рекордите Гинес.

Освен обичайните и годни за консумация храни в кухнята на страната може да изпробвате напитка от жива жаба.

Жабата се смила с блендер заедно с другите съставки като мед, сок от алое, корен от мак и бобена супа. Получената смес е неповторима по рода си, но е полезна.

Националната напитка, която употребяват всеки ден там, също не се радва на добри съставки – лимон, захарна вода, яйчен белтък, а за останалата част бих си премълчала, за да се избегнат нещастни инциденти 🙂 .

Мъглата е вид валеж. Тя се състои от натрупване на микроскопични капчици вода в приземния слой на атмосферата и обикновено намалява видимостта.

Водните капчици в мъглата имат размер 0,01 мм. Гъстата мъгла съдържа около 1200 капки на 1 кубически см, което не е достатъчно, за да се намокри повърхността на даден обекта.

В пустинята Атакама, която се намира в Чили, от древни времена, капчиците мъгла се събират чрез камъни, които са така разположени, че водата се влива във вътрешността им. Там тя е защитен от дневната светлина.

До 40% от водата в крайбрежните гори с червена дървесина се е образувала от мъгли. Дървета получите част от такава вода чрез корените, когато от наситените с мъгла дървета на земята капе вода.

Намибийският бръмбар, живеещ в пустинята, всяко утро събира вода от мъглата. Неравната повърхност на черупката му помага за формирането на водни капки върху твърдите му крила. След това тези капки се стичат в устата на бръмбара и утоляват жаждата на му.

Най-мъгливото място на планетата е остров Нюфаундленд в Канада. Там мъгла се наблюдава средно по 120 дни в годината.

Мъглите се появяват за няколко часа, но могат да продължат и няколко дни, особено в студения сезон.

Беше лято. Камен Григоров седеше на масата и пишеше големия си труд за явленията в атмосферата. Прозорецът на стаята с изглед към булеварда бе широко отворен.

Днес Камен пишеше поредната глава, в която разказваше за вятъра. Той бе доволен от себе си, защото намери много добри примери, с които да илюстрира твърденията си.

Изведнъж небето се изпълни с облаци. Задуха силен вятър, който подхвана всички листове от масата и ги отнесе през прозореца.

Григоров наблюдаваше с болка как листовете, които току що бе изписал, летяха свободно понесени от вятъра над дърветата. Малко след това заваля проливен дъжд.

Камен разбра, че няма да може да събере разхвърчалите се листове и  с мъка изстена:
– Край, трудът ми отиде на вятъра. Безсмислено е да търся някой от листовете … Ето заваля, дори и да намеря някой той ще бъде унищожен от водата.

Григоров затвори прозореца и отпусна безпомощно ръце.

След няколко дни един млад мъж, потърси Камен в дома му. Когато ученият му отвори, мъжът му подаде няколко листа хартия.

– Изглежда това е ваше, – каза младият мъж.

Григоров разгледа листовете и остана изумен. Това бе главата, която бе писал, малко преди вятърът да му я „отнеме“.

– Невероятно! – възкликна Григоров. – От къде имате това?

– Аз съм Виктор Манчев, – каза младият мъж. – Работя  в печатница. Живея съвсем наблизо до вас .

– Млади човече, вие ме спасихте. – каза Камен вече по-спокойно. – Моля ви, разкажете ми как ги намерихте? Вятърът ги носеше толкова високо, че бях изгубил надежда някога да ги видя отново….

– Бях ходил до в къщи да обядвам, – започна разказа си Виктор.- На връщане видях на земята смачкани и мокри листове. Помислех си, че съм ги изтървал от чантата си. Затова ги взех внимателно и ги занесох в печатницата …..

– Чудо, – извика зарадван Григоров, – сам вятърът се е погрижил трудът ми да отиде направо в печатницата.
Двамата мъже се разсмяха…..