Фотографът сърфист Jonathan Nimerfroh от Масачузетс ни показа невероятна гледка към морето.

Застиваща в движение вода, като известната американска напитка Slurpee, който дава името на този проект „Slurpee Wave“.

Фотографията е направена в Нантакете, остров в Атлантически океан, на който живее Jonathan.

Той разказва, че е направил снимката, когато на улицата е било много студено.

Заливът станал леден. Нито една лодка не се движела.

Във водата имало толкова лед, сякаш самата вода замръзвала пред очите на наблюдаващия.

Това е невероятно!

Човек, не умеещ да плува, в паниката си започна да потъва в реката. Той предизвика облак от пръски вода. В реката се появиха вълни, които човекът в страха си прие за опасно течение.

Той започна да се бори  с речните вълни.

Най-накрая човекът съобрази как да се задържи над водата и така доплувал до брега.

Когато излезе от водата, плувецът се огледа и видя, че на реката цари пълна тишина, а той през цялото време се бе борил  с пръските и вълните, които сам бе създал.

Всички неприятности започват от нас самите. Но ако въведеш ред в мислите си, тези главоболия ще приключат.

Стоматита е заболяване на устната кухина. То е известно с афтозните си язви, които са много болезнени. Те могат да се появят навсякъде във вътрешността на устните и бузите, в основата на венците, върху или под езика.

Интересното е, че в случай на стоматит, афтите изисква няколко дни, преди да достигне своя връх по отношение на възпаление и болка. С други думи, това ни дава време да се справим със заболяването, преди състоянието ни да се влоши.

Съществува много прост трик, който може да ви помогне да се избавите от този проблем.

Като начало разбъркайте една чаена лъжичка сол в чаша с вода. Жабуркайте се няколко минути с нея, а после я изплюйте.

След това стоплете малко вода, желателно е преди сън и прибавете лимонов сок в нея, след което я изпийте. В никакъв случай не добавяйте захар.

Вие ще бъдете поразени от това, което ще видите. На следващата сутрин язвите ви напълно ще изчезнат.

Редовното гмуркане в ледена вода, вероятно допринася за по-дълъг живот.

До това заключение са достигнали американски изследователи, които оценили възрастта на няколко гренландски  кита на 150 години.

Такова дълголетие е рекорд за бозайниците. В животинския свят столетници са само няколко вида риби и костенурките.

Възрастта на тези китове е свързана със забраната на търговията им, особено в района на Гренландия.

Само на местните ескимоси, за които китът е важен източник на храна, им дават разрешителни за лов. Те използват харпун с каменни върхове на стрелите. Такова оръжие за хващане на китове не се прилага от сто години насам.

За да се изчисли точната възраст на кита, се анализират веществата в очната леща на кита.

Изследователите използвали този метод за определяне на възрастта на умрелите , а не убитите китове много, от които са прекрачили бариерата на столетието.

Учителката разказваше историята за лайнера, който се бе разбил:

– На кораба имало една семейна двойка, която успяла да стигне до спасителната лодка, но там имало само едно място. Изведнъж мъжът избутал жената си във водата и се качил в лодката. Съпругата извикала преди окончателно да потъне.

Тук учителката спря за малко, а след това попита:

– Как мислите какво е извикала жената?

Повечето от децата казаха:

– Мразя те!

– Как може да съм била толкова сляпа?!

Учителката се обърна към Стефан, който през цялото време мълчеше:

– А ти как мислиш, какво е извикала тя?

– Погрижи се за детето ни, – отговори с тъга Стефан.

Учителката бе изненадана:

– Знаеш ли тази история?

– Не, но същото каза баща ми на майка ми преди да почине, – повдигна рамене Стефан.

В очите на учителката се появиха сълзи.

– Правилно. Корабът потънал. Мъжът се прибрал у дома и сам възпитал дъщеря си. Минали години. Този мъж починал. Дъщеря му разглеждала нещата му. Намерила дневника му, в който прочела следното:

„Тя беше болна от рак, преди да предприемем това пътуване. Не ѝ оставаше много да живее. Боже, колко много ми се искаше аз да бях потънал, а не тя, но заради дъщеря ми, не можех. Оставих я там насред океана…..“

Класът мълчеше. Разказът ги бе трогнал.

Те бяха разбрали, че не винаги пред изглеждащото добро се крие наистина добро и че под прикритието на привидно лоша постъпка, може да няма предателство.

Не съдете според това, което сте видели. За същността на много постъпки дори не бихме и подозирали….