Директор на строителна фирма веднъж с цел благотворителност изпратил за възстановяването на една църква цял МАЗ „комби“ с тухли.
Получило се така, че зад волана седнал ръководителят на фирмата, а го съпровождал, седнал до него в кабината, як свещеник в расо, с кръст и брада.
Документ за превозваните тухли нямало. Спрял ги полицай от пътна полиция. Шофьорът отишъл при него и се върнал тъжен в кабината.
Свещеникът попитал:
– Какво стана?
– Сержанта ми отне правата за шофиране, защото няма документи за товара.
Свещеникът мълчаливо излязъл от МАЗа, отишъл при сержанта и си поговорил с него малко.
След няколко минути той донесъл шофьорската книжка на шофьора обратно, а сержанта стоял блед, като платно.
Шофьорът попитал:
– Какво му каза?
Свещеникът отговорил:
– Отидох до сержанта и му казах: „Отдай правото на грешника, иначе жив ще те опея“.

Хората във автобуса бяха малко, но всички седящи места бяха заети. Петър седеше и мечтаеше.
На една от спирките се качи поп, тридесет годишен, в черно расо, с брада и голям кръстна провесен на гърдите. След него влезе жена с бебе на ръце. Попа не я видя.
Петър скочи и каза:
– Седнете моля – направи крачка напред и протегна ръка пред свещеника, за да докосне женато по лакътя, за да ѝ покаже свободното място.
Изведнъж попът силно издърпа ръката на Петър в страни и със църковния си бас силно и назидателно каза:
– Какво правите? Няма нужда, аз мога и прав да постоя. Сядайте на мястото си.
Хората наоколо започнаха да се смеят. Петър без да обръща внимание на смеха, успя да настани жената на своето място.
След няколко спирки очите на Петър и попа се срещнаха и се усмихнаха един на друг. Попа пошепна на ухото на Петър:
– Извинете, лошо се получи. Ако бях облечен в цивилни дрехи, не бих си и помислил, че се обръщате към мен. Благодаря ви.
– За какво?
– За това, че ми помогнахте да видя гордостта в себе си. Да, моята гордост е виновна за всичко.
– Е, но нали се повдигна настроението у хората.
– Вярно е, – съгласи се попът.
Когато дойде време свещеникът да слезе, протегна ръка на Петър и двамата се здрависаха. Тогава Петър каза:
– Тъй като вие се притеснявате за своята гордост, то няма да ви целуна ръка и ще се огранича само с едно ръкостискане.
В отговор църковният бас на попа избухна в обикновен човешки смях.

Лопенът вирее в песъчливи и тревисти места, край ниви, ливади и храсталаци.
Счита се, че латинското наименование на лопен произхожда от думата „брада“, вероятно заради мъхестите му листа. Високите стъбла на растението някога са били изгаряни подобно на свещи в погребалните шествия.
Още индианците правели сироп от листата на лопена за облекчаване на кашлицата. Чаят от лопен се използвал и за облекчаване на болки, най-вече при артрит. Чероките лекували подути лимфни възли чрез налагане на попарени листа от лопен.
В състава на лопен влизат слузни вещества, сапонини, кумарин, каротиноиди, инозит, жълтото багрило кроцетин, минерални соли, етерично масло, флавоновия гликозид хесперидин, витамин С, органични киселини, пектин, алкалоиди като вербасин и вербаскин, инозит и други вещества.
Растението има високо съдържание на слузно вещество, което покрива и в същото време успокоява възпалените и раздразнени лигавици. Това го прави особено ценно средство срещу възпалено гърло.
Билката има омекчаващо, отхрачващо, хипотензивно, противовъзпалително действие. Благотворните действия се дължат на сърдечните гликозиди, слузестите вещества и алкалоидите. Някои проучвания доказват и силно понижаващо кръвното налягане действие.
Лопенът се прилага при диария, заболявания на дихателната система, жлъчни и чернодробни заболявания. Клинични изследвания потвърждават полезното действие на лопена при бронхит, астма, хронична обструктивна белодробна болест, ушни инфекции и кашлица.
В Германия листата на лопена се накисват в зехтин, от което се получава нелетливо масло, използвано за лечение на ушни инфекции и хемороиди.
При ушни инфекции някои лекари прилагат маслен екстракт директно в ухото. Ако обаче тъпанчето е разкъсано, абсолютно нищо не бива да се поставя директно в ухото.
В българската народна медицина лопен се употребява за лечение на бронхит, чернодробни проблеми, задух и кашлица, при болести на далака, при дрезгав глас, за регулиране на оскъдната менструация и като леко слабително средство.
Външното налагане на билката се препоръчва при хемороиди, изгаряния, гнойни възпаления, за гаргара при зъбобол, за бани при наранявания, екземи и лишеи. Счуканите листа и свинска мас в съотношение 2:10 се използват за мазана при рани и възпаления.
За вътрешно приложение две супени лъжици от цвета се заливат с 500 мл вряща вода. Оставят се да киснат 1 час, след което се пие по една винена чаша 15 минути преди ядене, 4 пъти дневно. Отварата може да се подслади с мед.
Силни настойки от листата се използват за хронична кашлица, възпалено гърло и тъй като те стимулират изпотяването, са полезни и при треска.

В стаята беше мрачно и тихо. Двама мъже седяха на масата. Разговорът трудно вървеше.

Виктор бе млъкнал. Бе потъна в мисли и спомени. После въздъхна и каза:

– Само едно не мога да проумея за управляващите. Те имат най-добрите оръжия, най-добрите войници и най-добрите предприятия, които произвеждат всичко необходимо за победата над враговете.  Който открие нещо, чрез което по-бързо и масово да се избиват хора, получава почести, пари и награди

– Това добре ли е? – попита Светльо. – Не съм сигурен, че трябва непременно да има войни.

– От друга страна, – продължи Виктор, сякаш не беше чул какво каза Светльо, – те строят болници. Онзи, който намери лек срещу смъртта или по време на война лекува и храни вражески войници, също се уважава и получава награди.

– Как може хора, които извършват противоположни  дела, да се оценяват високо и да се награждават еднакво? – недоумяваше Светльо.

– И аз от това се изненадах. Веднъж попитах един от нашите учители – каза Виктор – и той не можа да ми отговори.

– За мен врагът си е враг, – каза Светльо. – Преследвам го, убивам го и изобщо не го щадя.

Виктор млъкна. Навън започна да притъмнява. Сянката на фигурата му приличаше на черна мършава птица. Той се надигна, прокашля се и пламенно каза:

– Цял живот съм се старал да правя добро над другите. Гледах да постъпвам справедливо и честно, а управниците не правят това, което повелява закона, а силата им нараства и те продължават да потискат масите по един или друг начин. Кой може да ми обясни как става така?

– Ние сме малко като овцете, – поглади брадата си Светльо. – Накъдето ни юрнат на там вървим. А ако някоя овца кривне, веднага ѝ теглят ножа.

– Какво искаш да кажеш, – засмя се Виктор, – че покорна глава сабя я не сече.

Двамата мъже вторачиха погледи в буйните пламъци на огъня в камината и замълчаха. Кой знае, може би мислите им ги пренасоха в бъдеще, в което има справедливост, истината бе на почит, а моралът има висока стойност.

Въпреки, че няма данни за това как Исус е изглеждал наистина, повечето хора смятат, че той е бил с дълги коси и брада.
Този образ е толкова популярен, че се среща навсякъде – от Ватикана до най-отдалечените църкви в Патагония.
Въпреки това, християните не винаги са изобразявали така своя Учител. През първите триста години Исус е изглеждал съвсем различно.
През октомври 2014 г. археолози са открили образ на Исус в Испания, датиращи от четвърти век. Гравираният образ върху стъклена плоча показва Божия Син като голобрад мъж с къса къдрава коса, облечен в тога на философ.
Петър и Павел също са изобразени до него и също са голобради.