Знаете ли защо Божието Слово и заповедите, които Бог ни дава не са тежки и не ни угнетяват? Защото всичко, което Той ни казва е за наше добро.

Бог знае какво ни е нужно за живота в сегашния жесток и враждебен век.

Хората в този свят не могат да ни кажат как да живеем живот на победа, но Бог знае как можем да успеем и в най-нетърпимите и лоши условия.

Ако следваме Неговите заповеди и се наставляваме в Словото Му, ние също ще знаем това.

Една от заповедите, която Бог ни е дал е да обичаме и да прощаваме на другите, както и Бог е простил на нас.

Това не е тежка заповед, защото тя е ключа към нашата свобода. Ако можем да ходим в любов, която е излята в нашите сърца, ние ще бъдем радостни всеки ден.

Без любов няма радост, а радостта в Господа е нашата сила.

Не се сърдете, когато Бог ви наставлява. Не считайте Неговият път за бреме. Радвайте се. Позволете му да ви доведе до победа!

Ако искате да пораснете духовно, направете го като семената, засадени в земята. Как расте семето? Изведнъж ли? Не, то расте постоянно, 24 часа в денонощието, постепенно, малко по малко, докато не достигне до това, за което е създадено.

Повечето от нас постъпват по друг начин. Да кажем, известно време усилено изучават Божието Слово и усърдно се молят, а след това спират. По-късно, когато им се случи нещо лошо, отново започват усилено да се молят и опитват да се опрат на Словото. Накрая осъзнават, че не са така силни, каквито трябва да бъдат.

В Божието царство няма мигновен успех. Истинската сила идва, когато всеки от нас постоянно се храни с Божието Слово и постъпва според Него.

Вземи решение днес, всеки ден да вливаш Божието слово в сърцето си.

Започни да постъпваш според Него, независимо от това какво се случва или как се чувстваш. Подхранвай вярата си като размишляваш върху Словото всеки ден, изповядай го.

Има едно нещо, което ще ви помогне да се ускори вашия духовен растеж повече от всичко друго. Научете се да приемате корекция от Духа на Бога и Неговия народ.

Много малко вярващи са в състояние да го направят.

Когато пасторът проповядва за това, което вече хората знаят или за този аспект от живота им, който са предали на Господа, те го смятат за най-добрия проповедник.

Вярващите обичат този човек, защото много добре се чувстват след неговите проповеди.

Но ако започне да говори за техните грешки или за това, в което не са прави, хората се обиждат.

Бог казва, че глупавият презира наставление и поправление.

За това не бъдете глупави. За това, когато ви поправя, благодарете. Ценете тези, които споделят със вас Божията мъдрост.

Когато някой ви покаже грешките ви, вместо да спорите, разгледайте как точно стоят нещата с вас.

Кажете си:

– Това така ли е? Съгласува ли се то с Божието Слово? Трябва ли наистина да поправя нещо в себе си?

Ако отговорът ви е „да“, тогава поправете нужното и приведете живота си в ред.

Това съвсем не е лесно. На никой от нас не му харесва, когато му правят забележки. Но ако сте решили да се вслуша в тях и сте отворени за обучение, вие ще бъдете в състояние да растете духовно много по-бързо.

Някой беше казал: „Ако мислите, че сте пристигнали, вие няма да отидете далече“. Припомнете си това следващия път, когато някой се опитва да ви поправи. Обичайте този човек и му благодарете. Ако постъпвате така, ще вървите напред.

Исус дойде на тази земя и принесе Себе Си като жертва за грях, за да ни изкупи и да ни върне всичко, което Адам е загубил.

Той дойде, за да разруши всичките дела на дявола, включително немощ и болести.

След като сме го приели за Свой Господ на живота си, за нас се възстановяват всички права и привилегии, които Бог отначало е предопределил за нас.

Нека да разберем, че дяволът е престъпник и макар Исус да го е лишил от власт на тази земя и той да няма законно право да убива и краде от Божиите деца, но той все пак го прави, защото му позволяваме да прави това.

Ние трябва да осъществяваме в живота си неговото поражение, изказвайки Божието Слово с вяра. Нека постъпваме според Словото на Бога.

„И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас“.

Тържествуващият вик на твърдата вяра е в пълна противоположност на стоновете, идващи от колебливата вяра и плачещите сърца, водещи към униние.

Между многото „тайни на Господа“ не знам друга, която да генерира такъв тържествуващ вик на вяра.

Бог каза на Исус Навин: „Ето, Аз предадох в ръката ти Ерихон, царя му и силните хората в него“. Той не каза: „Аз ще предам“, а „Аз предадох“. Ерихон вече им е принадлежал, а тогава те са били призовани да го овладеят.

Въпросът е как да го направят? Всичко изглеждало невъзможно, но Господ им изявил своя план.

Трудно е да си представим, че възклицанията на израелския народ са могли да причинят падането на ерихонските стени.

Тайната на тяхната победа е скрита в този възглас. Това бил вик на дръзновената им вяра, основана изключително на Божието Слово, изискващо обещаната победа, въпреки че нямало никакъв признак за нея, както и възможност за изпълнението ѝ.

Бог им отговорил според вярата. И когато те извикали, Бог подействал да паднат ерихонските стени.

Бог обявил на израелския народ, че предава града в ръцете му и народът приел това за свършен факт.

На страниците на Писанието е описана тази триумфална победа на вярата:

„Чрез вяра ерихонските стени паднаха след седмодневно обикаляне около тях“.