Шотландският реформатор Джон Кнокс винаги сядал на масата на едно и също място. Един път имал чувството, че трябва да се премести и да седне някъде другаде.
Изведнъж се чул изстрел, куршумът прелетял през прозореца и заседнал в стола, на който обикновено сядал Кнокс. Без съмнение куршумът е бил предназначен за Джон, но по чудо бил спасен.
Ние знаем, че Бог обича и пази Своите създания. Той е източник на мъдрост и знае как да устрои нещата, което ни засягат и всичко това прави – в наша полза.
Трябва да приемем всичко с благодарност. Бог, който е толкова милостив не презира и най-малката ни болка и мъка. Той се грижи за нас. Предупреждава ни за опасностите в живота и ги отклонява от нас.

Мери сериозно се беше разочаровала от себе си. Макар, че църквата да растеше и Бог да работеше чрез нея, тя се питаше, дали нейните усилия изобщо помагат на някого по някакъв начин.

На неделната служба се случи нещо много интересно. Сашо, едро, яко момче, излезе пред всички и каза:

– Бог ме призова да стана Негов служител.

След това се обърна към Мери и каза:

– Заслугата за това, до голяма степен е на Мери……

Друг младеж от задната редица стана и каза:

– На мен Мери също ми помогна …..

Това бяха нейните плодове на послушание пред Бога. Те имаха висока цена, но си заслужаваше…..

Вързали го. Оставили го на открито върху земята. Бил пуснат разярен слон. Целта била слона да го смаже и осакати. Животното можело да го убие с един или два удара на хобота си.
Но когато слона му нанесъл мощен удар с хобота си, той причинил силна болка само на себе си. Животното отскочило назад с мощен рев.
Когато ездачът, седящ на гърба на слона,  се опитал да го накара отново да отиде и нанесе втори удар, слонът изпитвал такъв страх, че не смеел да погледне вързания.
Какво е това? Това е помощта за безпомощните от Бога. Който е безпомощен в света, Бог му помага, ако той Го помоли за това.

Разговарят две жени:
– Какъв мъж си избра само?! Погледни го по-добре. Виж го какъв е несимпатичен и неугледен. Защо ти се падна такава „неблагоприятна мисия“.
Другата жена леко се усмихнала и казала:
– Все някой трябва и за него да се ожени, да го приеме такъв какъвто, Бог го е създал. А защо да не бъда това аз?

Все пак, не винаги лицето и външния вид са решаващи при избора.

Един човек нямал мир даже и в манастира. Много често изпадал в гняв.
Веднъж си казал:
– Ще се махна и ще отида да живея в някоя пещера. Ще бъда сам ще се успокоя и гневът ще ме напусне.
Както казал така и направил. Заселил се сам в една отдалечена пещера, високо в планината.
Един ден напълнил съда си с вода от извора и се прибрал, но когато сложил съда на земята, не било равно мястото и той се търкулна, а водата се разляла. Човекът се ядосал, треснал празния съд в земята и той се счупил.
Когато дошъл на себе си, си казал:
– Ето отново се ядосах, а живея сам. Ще ида между хората и ще потърся помощ от Бога, за да се отърва от гнева си.