Има хора целунати от Бога, които могат да направят мнозина щастливи, но това може да го направи всеки човек, макар и само за един такъв. Понякога това може да отнеме цял живот. Но има хора, които дори не се и опитват да направят подобно нещо, те мислят само за себе си. Мнозинството не носи щастие, защото то не знае как да го направи.

Може би, за да направите някого щастлив, ви е необходима цел?!

Целта е нещо крайно. Тя е резултат, очаквана изгода.

Не става въпрос за щастие целящо придобиване на нещо. Не ви ли се е случвало да сте радостен и щастлив и да искате всички хора да се чувстват така около вас?

Всеки в този свят иска да бъде щастлив и има право на това. Но няма по-голямо щастие от това да зарадваш другите, да ги ощастливиш.

Веднъж една мъдра баба казала на внука си:
– Всеки човек, сътворен от Бога, се явява решение на нечий проблем.
Внукът много се изненадал от думите на баба си.
– Ти си решение на нечий проблем, – повторила тя.
Гледайки неразбиращото лице на внука си обяснила:
– Дарът, който Бог ти е дал, може да не е необходим на всички, но безусловно е необходим на някой – усмивката ти, любовта ти, твоята сила, ……

Веднъж английската кралица поискала от богат предприемач да се заем с делата на английския двор. Предприемачът отказал. Той обяснил на кралицата:
– Личните ми дела изискват постоянно присъствие и внимание.
Кралицата казала:
– Ти се заеми с моите дела, а аз ще се погрижа за твоята търговия.
Предприемачът се подчинил. Когато се върнал в дома си забелязал, че продажбите му са нараснали и дори имал доста голяма печалба.
По същия начин е и с нашия духовен живот. Ако отделяме повече време за делата на Бог, Той ще се грижи за нашето благосъстояние.
Господ никога няма да ни изпрати някъде, ако не ни снабди със всичко необходимо. Това, което не можем да направим сами, става възможно, когато Бог е до нас.
Той насочва действията ни в права посока и снабдява нуждите ни, за да изпълним нужното.

Във всяка личност стоят четири човека:
Този, който хората познават.
Един, който е познат на близките.
Един, който само той знае.
И този, който Бог познава.

През 1930 г. едва не загинал малкият югославски принц, тригодишният Томислав. Кралица Мария стояла на балкона на летния дворец във Вержин и държала детето си на ръце. Изведнъж то се изскубнало от нея и полетяло надолу.
Войникът, охраняващ двореца, видял това, изтичал и хванал детето. Спасил го от сигурна смърт.
Крал Александър заповядал да дадат на войника тридесет хиляди динара, осигурил му доживотна пенсия и го освободил от военна служба.
Бог е много по-щедър към тези, които са приели Сина Му. Ако човек през целия си живот се стреми да следва Бога, подчинява му се, в края на краищата ще се приближи толкова до Него, че без страх, а с радост ще стои в присъствието на Твореца. А има ли по-голяма награда от тази.
Небесните награди са безкрайни, почестите пред Божия престол многообразни. Колкото повече са подвизите, толкова повече са наградите. Колкото по-големи победи сме постигнали, толкова по-ярко ще блести венеца на главата ни.
Ако през Новата година служим на Господа и помагаме на хората, наградата ни ще бъде твърде голяма.