Бог не е против това да имате пари. Той се противи на това, че парите властват над вас. Бог няма нищо против да печелите повече, Той е срещу това, че вие разчитате на средствата, които сте придобили, а не на Него.

Защо? Защото парите могат да се превърнат в жалък бог. Тяхната власт е ограничена. С тях не всичко можеш да купиш. Те съвсем не са достатъчни, за да придобиеш някои неща.

Ако имате нужда от изцеление от неизлечима болест, нима парите могат да ви помогнат? Ако вашето семейство се разпада, парите няма да го възстановят.

Но ако вие първо търсите Бога в живота си, колкото и лошо да изглежда положението ви, за него има изход.

Бог е щедър. Той иска да имате, както и вие желаете това за децата си. Неговият план се заключава в това, всички ваши нужди да бъдат снабдени според Неговото богатство в слава в Христа Исуса.

Ако поддържате правилните приоритети, ще позволите на този план да се изпълни във вашия живот.

„Първо търсете Неговото царство и Неговата правда и всичко друго ще ви се прибави“.

Направете угодни на Бога приоритетите си. Вместо да гледате някъде настрани, повдигнете очи към Него и всичко останало ще ви следва.

Портретът на християнката Хариет Тъбман, бореща се за правата ан чернокожите и жените в САЩ, ще замени изображението на седмия президент на Америка Андрю Джаксън  на новата 20 доларова банкнота.

За първи път за повече от 100 годишен период на 20 доларова банкнота ще се появи образ на жена.

Хариет Тъбман е родена през 1820 г. в Кентъки в семейство на роби. Започнала е да работи на пет години. През 1949 г. тя е избягала и е станала свободна.

Разбирайки ценността на човека Тъбман е вдъхновявала робите да бягат и е организирала такива бягства.

Разярените робовладелци предлагали 40 хиляди долара за нейното залавяне, но никой не искал да я предаде.

Когато Хариет била на 30 години я наричали Моисей, заради способността ѝ да спасява роби.

Биографите отбелязват искрената вяра на Хариет Тъбман.

Тя винаги казвала на Бога: „Ще уповавам само на Теб, Ти ме виждаш цялата“.

Според аналитиците 20 доларовата банкнота е една от най-използваните в САЩ.

Светската мъдрост води началото си от егоизма. Често тя се поражда от амбиции, алчност, завист или желание за отмъщение.

Светската мъдрост ни учи да действаме по свой си начин или да правим това, което смятаме за необходимо.

Такава мъдрост води до объркване и всякакво зло.

Истинската мъдрост идва от Бога. Тя се изразява в чист и богоугоден живот.

Мъдрост от Бога е спокойна и послушна. Тя е изпълнена с милост и добри плодове. Безпристрастна е  и нелицемерна.

Този, който сее мир е мъдър човек. Неговият живот принася плодове на правдата. Горчивината, завистта и егоистичните амбиции са в рязък контраст с любовта към другите и истинската радост.

Искайте Божията мъдрост така:

„Господи копнея да имам мъдрост. Предпази ме от светската мъдрост и ми дари мъдрост, която идва от Теб. Помогни ми да прощавам и да бъда миротворец“.

Когато у нас се е оформил навик, това не остава незабележимо. Случва се да бъдем добри, търпеливи …, но това не е достатъчно.

Някакъв християнски „навик“ може да се превърне за нас в бог, като привичка да се молим или да четем Библията в определено време.

Тогава ще забележим, че Бог разчупва нашия график, за да му се покланяте не по навик, а с нещо повече от навик.

Навярно сте чули някой да казва:

– Сега не мога, моля се, това време прекарвам с Бога.

Но той не прекарва време с Бога, а по навик. Нещо липсва. Ако човек си признае това, той ще търси възможност да развие в себе си това качество, което му липсва.

Любовта започва там, където свършват очевидните навици. Когато те изчезнат, вие правите нещата без да се замисляте.

Докато вашата святост е подкрепена от съзнателни усилия, вие ще бъдете сигурни, че нещо ви липсва. Свръх естествен живот е живял Исус Христос, но Той е бил с Бога постоянно.

Има ли места, където не можете да бъдете с Бога? Тогава се откривайте на Бога в тези конкретни обстоятелства, докато не се срещнете с Него и там. Ще усетите, че животът ви ще стане по детски елементарен и естествен.

Този въпрос може да ви изглежда странен, но ви насърчавам да помислите върху него.

Твърде често след като получаваме спасение и живота ни малко се изчиства, ние губим състрадание към тези, които все още са изгубени в този свят.

Гледаме пияницата как се олюлява на улицата, колега, който мами началника си и разказва мръсни вицове, и вдигаме презрително духовния си нос.

Но ако наистина разбирахме сърцето на нашия Небесен Отец, никога не бихме постъпили така.

Исус е разказал една притча, която много добре разкрива Неговото сърце. Това е притчата за блудния син.

Навярно сте слушали много пъти тази история. Въпреки, че синът се разбунтувал, баща му с радост го приел обратно, когато той се покаял.

Там има една интересна фраза: „А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше“.

Този израз много ясно разкрива сърцето на един любящ баща. Тя ни казва, че преди синът му да се покае, баща му вече чакаше и се надяваше, че той ще се върне у дома.

Всяка сутрин бащата гледаше към хоризонта, надявайки се да види силуета на сина си. И в края на деня той правеше същото … устремил очите си с надежда нататък.

Той винаги мислеше за сина си, и сърцето му бе изпълнено с любов към него. Такава искрена любов, че в деня, когато синът му си дойде у дома, той изтича да го посрещне, и го целуна.

Това е сърцето на нашия Небесен Отец относно грешниците.  Така Той се е отнесъл и към нас, когато ние се скитахме изгубени в този свят. Неговото сърце ни прие с отворени обятия, когато бяхме окаляни от греха.

Този свят е пълен с уморени хора, които се лутат безнадежно и не знаят за тази Бащина прегръдка.

Те не са „грешници“, а наши потенциални братя и сестри, които са изгубени и отчаяно се нуждаят от любящия Небесен Отец.

Не трябва да гледаме на тях от високо. Нека Бог ни помогне да ги върнем у дома.