– Господи, искам да бъда щастлив, – извикал един човек към Бога. – Дай ми всичко!

И затворил очи си.

Когато ги отворил, той имал всичко. Достатъчно било да пожелае нещо и то мигновено се появявало. Ако бил от нещо отегчен, то веднага изчезвало.

Той имал всичко. И всичко ставало, както той искал, но му било скучно, защото нямало какво да прави, нали си имал всичко. И той се чувствал нещастен.

– Господи, искам да бъда щастлив, – не издържал човекът и отново се обърнал към Бога, – дай ми всичко, което е нужно за това.

Когато отново отворил очи, видял обичайната обстановка и познатите хора и разбрал, че това е достатъчно.

Маргарита и Цонка седяха във фоайето и сладко си бъбреха. Цонка забеляза Весела и ѝ махна с ръка:

– Отдавна не съм те виждала. Как се? В къщи здрави ли сте?

Весела приближи и се усмихна:

– Добре сме. Бяхме малко болни, но всичко се оправи.

– Какво стана с мъжа ти? Пенсионираха ли го? – попита Маргарита.

– Не. Няма достатъчно трудов стаж, – обясни Весела.

– А по болест, не го ли пенсионираха? Нали скоро имаше инфаркт? – учуди се Маргарита.

– В ТЕЛК го изкараха 64 процента работоспособен, – вдигна рамене Весела.

– Тези хора слепи ли са. Този човек може ли да работи? Кой ще го вземе такъв на работа? – възмути се Цонка.

– Изглежда не сте им платили, – подчерта Маргарита.

– Наистина попаднахме на корумпиран човек, – каза Весела. – Докато чакахме да ни извикат, една жена, която седеше до мен извика: „Тоя още ли не са го пенсионирали. Голям идиот е“. Попитах я, защо говори така за него. „О, вие нищо не знаете. Влизам миналия път вътре, само той и един друг мъж пише нещо и някаква жена тракаше на машина. Извадих документите си от един голям плик, където ги бях поставила, а той ме гледа и вика: Няма ли там още нещо в пликчето? Парички му се приискали?“

– Вие не отидохте ли да го попитате, защо е написал това? – попита Цонка.

– Мъжът ми много се разтревожи, когато видя какво са написали на листа. Отидохме при този човек веднага, а той ни кресна: „Съдете ме. Ваша си работа“. Посочи ни вратата и ние си тръгнахме.

– Сега на колко е мъжът ти? – попита Маргарита.

– На 65, – отговори Весела.

– Нали на 65 ги пенсионират, макар и да нямат необходимия трудов стаж? – попита Цонка.

– Последния път, когато преглеждах условията, бяха 67 години и осем месеца, – поясни Весела и се засмя. – С корумпирани хора и бюрокрация не бих могла да се преборя. Ще чакаме. Мъжът ми заяви, малко след случая: „Напук ще живея повече години и дълго ще получавам пенсия“.

Маргарита и Цонка изгледаха със съжаление Весела, но тя им се усмихна и си тръгна.

Симон Петър до Петдесетница бил много слаб душевно. Колкото и да се хвалеше, че няма да се отрече от Христос, той се отрече от Него с клетва.

Изплаши се от тълпата, засрами се пред прислужницата и се скри зад враговете на Христос.

Но какво стана след кръщението му със Святия Дух?

Той дръзновено стоеше пред същата тълпата, която разпъна Христос и смело гледаше хората в очите, като безстрашно прогласяваше Благата вест за спасение. Мекият Петър се преобрази в камък.

Така е станало и с първите ученици на Исус. Святият Дух ги превърна от обикновени хора в безстрашни последователи на Господа. Тяхната вяра и ревност запалиха пожар, който обхвана цялата Римска империя.

В какво се крие тайната им? В пълна преданост на Исус Христос и Неговата воля.
Какво ти пречи да служиш на Бога и да завоюваш света за Христос?

Някои бушмени и досега практикуват лов, при който изтормозват жертвата си с многочасово бягане.

Например, антилопата лесно бяга от ловеца в началото, но той преследва жертвата си и я приближава отново и отново, докато тя остане без сили.

Съществува теория, че издръжливостта в продължителното бягане е помогнало на хората да добиват прясно месо.

Освен скелетно мускулната адаптация, ключов фактор за успеха на хората играе терморегулацията по време на бягането, при която се отделя пот.

В такива случаи на животните се налага да спрат, за да си поемат дъх.

Съгласно тази теория, именно човекът е най-добрият бегач на земята на дълги разстояния.

Фридрих II, крал на Прусия, ценял много интелигентността и образованието. Той съвсем оставил вярата си в Бога и вместо да търси съвет от Него, се обръщал към френския философ Волтер:

– Божествени Волтере, моля те да ни помогнеш.

Но скоро кралят забелязал силен упадък на морала и нравствеността в страната си. Накрая разбрал, че наука без вяра в Бога дава печални резултати.

От Волтер кралят също се разочаровал, тъй като разбрал, че философът не разполага със силни морални и етични принципи.

Тогава Фридрих се обърнал към своя министър:

– Постарайте се в най-скоро време пак да внедрите християнството в страната или се махайте от очите ми.
Този министър бил ревностен изпълнител на кралските заповеди по време на борбата против християнството.

Християнството не е религия. Християнството е Христос. Тя се основава на условията на Христос и едно от първите е себеотрицанието.

Истинското християнство започва тогава, когато приемем Исус за свой Господ и Спасител.

Истинското християнство е Христос в човешката душа, лично изповядване на вярата в Христос, Спасителят на всички хора.

Ако християнството остава само зад стените на молитвения дом и не отива с нас в останалите дни на седмицата на работата ни или където отиваме, и не се проявява в живота ни, то е фалшиво.

Бог иска християнина да следва Христос, не в текстовете, не в свещените обреди, не в думите, а на дело.

Християнството трябва да се въплъщава в духовният и морален живота на християнина.