Живял някога Александър христообичащият. Той бил богат и милостив. Всеки месец раздавал милостиня на бедните и нуждаещите се.

Но веднъж Александър го постигнало нещастие. Зли хора го наклеветили пред управителя. Разграбили владенията му. Поругали се с него, жената и децата му. Не бил пощаден и тъста му.
От богат Александър станал беден, а дяволът се зарадвал, че вече няма да може да раздава милостиня. Но той не спрял и макар и беден продължавал да помага на нуждаещите си.

Така минал месец, втори, настъпил трети.

Просяците отново дошли и казали на слугата на обеднелия богаташ:

– Кажи на господаря си да ни даде милостиня и днес, както е правел преди.

Слугата съобщи на Александър искането на просяците, като добавил:

– И последното ли ще раздадеш, от какво ще живееш?

Александър отговорил:

– Ако не им помогнем, гневът Господен ще падне върху нас. За това, докато сме живи, ще разделяме с тях и последната си пара.

Господ погледна благосклонно на Александър и го отърва от бедността. Управителя бил докоснат от Бога и той направил разследване и открил, че враговете му са го наклеветили.

Александър бил върнат  в имението си, а тези, които му мислили зло, били наказани.

Наистина, Бог не е за подиграване. А ония, които чакат Господа, няма да се посрамят!

Гражданска война в Сирия започна през 2011 г., защото опозицията на сирийския президент Башар Асад искаше оставката му. По време на конфликта страната попада под контрола на терористични групи.

Хората се бяха събрали на масата в дома на свекървата на Ирина. Те бяха от нейното и на съпруга ѝ семейство. Веселяха се и пееха. Никой не очакваше трагедията, която ги сполетя по-късно.

Изведнъж се разнесе тътен и през прозореца влетя снаряд, пуснат от „шайтан-пушка“.

Братът на съпруга ѝ бе отхвърлен настрани. Другите успяха да налягат на време по пода.

Ирина скочи и заслони с ръце и крака сина и дъщеря си.

– Ти си луда. Къде хукна, Ирино! – развика се свекърва ѝ след нея.

Повечето от парчетата на снаряд попаднаха  в десния крак на Ирина.

По-късно в болницата ѝ ампутираха краката до колене и дланта на дясната ръка, която също бе сериозно пострадала.

– За съжаление нищо не можем да направим с продължаващото гноясване на краката и ръката ѝ, – каза завеждащия хирургическото отделение в болницата на съпруга на Ирина. – Правим всичко възможно, но при нас постоянно спират тока. Включваме електрогенераторите, с които разполагаме, но това  понякога не е достатъчно.

Синът на Ирина бе получил няколко сериозни рани, но животът му бе вън от опасност. И лекарите и роднините твърдяха единодушно:

– Саможертвата на Ирина спаси децата ѝ.

Тази касапница продължаваше непрекъснато. Умираха беззащитни деца и по-възрастни хора от раните, получени при внезапните нападения.

Една от нигерийските протестантски църкви „Скиния на вярата“ е записана в Книгата на рекордите на Гинес като най- много събираща хора в нея. В църквата има предвидени 50 хиляди места за сядане.

В края на 2011 г., втора петдесятна църква беше открита в Лагос, най-големият град на Нигерия. Твърдят, че е „най-голямата“. Националната Апостолска Църква в Нигерия е в състояние да побере 100000 вярващи едновременно.

На 12 ноември 2000 г. в Лагос е имало богослужение с участието на Райнхард Бонке, на което се събрали 1,6 милиона души. Това събитие е станало „най-голямата среща в историята на християнският евангелизъм“.

Всяка година в страната се провежда така нареченият „Конгрес на Святият Дух“, който се организира от Петдесятната християнската църква Единението на Бога. Това събиране се провежда за една седмица през декември. В него участват до 6 милиона вярващи от всички краища на света.

Струвани се, че с благотворителност, могат да се занимават само много богати хора. Когато пресмятаме малкото пари в джоба си, ние се отказваме от идеята да помагаме на другите.

41 годишната Джесика МаКлард от малък град в Арканзас решила да направи улични шкафове с продукти. За да реализира своята идея на нея ѝ били отпуснати 250 долара. С тези пари, тя направила първия шкаф и го напълнила с продукти за нуждаещите се.

Много скоро този проект станал много популярен. Инициативата на Джесика вдъхновила различни хора да построят аналогични шкафчета в няколко града.

Първият шкаф Джесика поставила близо до църквата. Той изглеждал като „остров на доброто“, където хора можели да поставят продукти за нуждаещите се.

Резултатът надхвърли всички очаквания.

Джесика била изумена от това, колко бързо шкафчетата са започнали да се пълнят от небезразлични граждани. В шкафчетата започнали да слагат и канцеларски материали, та всяко дете да има всичко необходимо за училище.

След като проектът станал популярен, шкафчета за започнали да се появяват навсякъде, като гъби след дъжд. В тях започнали да се появяват продукти и стоки, като конфитюр, фъстъчено масло и памперси……

В няколко града хората подкрепили тази инициатива и създали свои собствени улични шкафчета с продукти.

Японските власти са се замислили сериозно върху проблема, свързан с внос на всички селскостопански култури и замяната на всички стареещи фермери.

В целия свят средната възраст на фермера е около 60 години, а в Япония – 67 години. Работата на полето не привлича младите хора.

Всички тези факти са довели до това, че днес в Япония се внася 60% селскостопански култури.

За решаването на този проблем властите на Япония са запланирали истинска революционна стъпка, създаване на автономни ферми, в който денем и нощем ще работят около 30 различни робота, създадени за нуждите на различни култури.

Ще започнат с автономни трактори и роботизирани безпилотни апарати, главната функция на които е да следи състоянието на културите в полето.

Японците са планирали екзоскелет, който да събира и транспортира цялата реколта.