Сашо дълго си търси работа. Той бе квалифициран в областта на продажбите.

Попадна на фирма, където му предложиха страхотна работа и заплащане.

Можеше да спечели много пари чрез продажбите. Освен това щеше да взима комисионна над дебелата заплата.

Скоро след това се чу, че напуснал работата си.

– Какво стана? Защо напусна? – попита го приятел му Цачо.

Ето какво разказ Сашо на приятеля си:

– След като приех работата, те ми казаха как да направя презентацията. Отидох при шефа на компанията и му казах: „Ние представяме погрешно този продукт. Карате ме да кажа някои неща на клиентите, които не са верни“.

– И той поправи ли нещата? – поинтересува се Цачо.

– Шефа ме попита: „Имаш проблем с това?“, а аз му казах, че това ме прави лъжец. И двамата знаехме, че ме принуждават да крия истината.

– Но нали така продават много продукти, – вдигна рамене Цачо.

– Той много добре ме разбра, за това ми каза: „Ако искаш да работиш тук, това е начинът, по който го правим. Иначе там е вратата”. Затова и напуснах, – заяви категорично Сашо.

Не след дълго той си намери по-добра работа с по-добро заплащане, където не трябваше да лъже хората.

Какъвто и компромис да направим, за да запазим работата си, в крайна сметка ще загубим много повече.

Не подтискайте съвестта си, не нарушавайте принципите си. Последствията никак не са добри.

Вместо това, погледнете към Бога. Той може да ви даде много повече.

Георги Стефанов бе отговорен за продажбите в новата компания. Веднага той почувства непреодолим натиск да спечели нови клиенти.

Чувстваше се сам и се бореше много през този период, но Бог беше с него.

Бе получил обаждания за услуги във фирмата му „изневиделица“.

Хората се обаждаха и споделяха:

– Някой ни насочи към вас.

– Кой ви насочи? – питаше Георги.

– Не си спомням точно, но каза, че сте много добри, – бе отговорът.

Тогава Георги осъзна:

– Бог се грижи за мен, дори когато се чувствам претоварен и самотен.

Бог е безопасно място, на което да бягаме по време на един непосилен сезон.

Нашите сърца могат да намерят убежище в Него.

Бог се превръща в наш подслон сред натиска на едно претоварено сърце.

Тодор много обичаше децата. Още от малък мечтаеше, какъв баща ще бъде.

Един ден жена му сподели:

– Бременна съм.

Тодор бе щастлив. От него бликаше радост.

Скоро след това загубиха бебето.

Тодор седеше в стаята до жена си, бе я хванал за ръка и с увереност ѝ каза:

– Нищо няма да открадне радостта ни.

Дори и в най-тежките моменти на живота си Тодор и съпругата му имаха неопределимо чувство на радост.

Тодор бе приет на престижна работа. Беше щастлив, но скоро бе разочарован от мястото, което заемаше.

Щастието на този свят се колебае, но в Христос радостта не избледнява и не се проваля. Тя не се влияе от обстоятелствата или преживяванията, просто си остава.

Тодор освен, че загуби детето си, във фирмата спряха да му плащат. Той бе обиден, разочарован и ядосан.

Въпреки това един от колегите му каза за него:

– Едно нещо мога да кажа за Тодор, виждам само радост в него.

Можем да бъдем ядосани, но хората все още виждат радост в нас. Това е, защото ние не сме източника на тази радост.

Светият Дух прави нещо в нас и чрез нас отвъд нашите емоции, нещо свръхестествено. Този Дух, тази радост, свети чрез нас, независимо от това, което преживяваме.

Тони и Мила решиха да си купят дом. Те разглеждаха къща след къща и накрая намериха перфектното жилище с точното количество стаи на правилното място.

Това бе домът на мечтите им.

Те направили оферта за дома и тя бе приета.

Когато дойде време да финализират сделката, от тях се изискваше да внесат депозит от десет процента от общата цена. Това не звучеше много.

Попълниха формуляра за заявка на банков превод и натиснаха „Изпрати“.

На следващия ден от фирмата за собственост се обадиха с лоши новини:

– Депозита го няма.

Тони и Мила изпаднаха в паника.

– Какво? Изчезнали? Как е възможно такова нещо? – бунтуваше се Мила.

– Не сме дали пари за обяд, – продължи Тони в същия дух. – Това са десет процента от цената на дома.

Оказа се, че някаква съмнителна група бе прихванала банковия превод и средствата бяха изчезнали.

Тони и Мила бяха съкрушени.

– Ще загубим мечтания си дом, – проплака Мила.

– Нямаме допълнителни средства, за да внесем още десет процента, – размаха ръце Тони.

Отчаяни двамата се свързаха със следовател, техен познат. Въпреки, че възлагаха много надежди на него, той ги предупреди:

– Не очаквайте много. Не се знае дали ще мога да открия нещо.

Един ден следователя им се обади:

– Здравейте! Имам добри новини. Успях да върна средствата ви.

Телефона падна на пода. Тони и Мила загубиха ума и дума от вълнение.

Следователят чу по телефона писъци и радостни възгласи.

Когато се поуспокоиха Тони каза:

– Благодарим ви.

Представете си губите нещо, което е много ценно за вас и след това го намирате отново.

Притчата на Исус за изгубената монета илюстрира подобна ситуация. Чрез нея разбираме какво се случва, когато човек откликне на Евангелието.

Края на тази притча предлага нов поглед относно духовната сфера.

„Също така, казвам ви, има радост пред Божите ангели за един грешник, който се кае“.

Петър Христов бе предприемач в строителния сектор.

Един ден се случи така, че този човек фалира.

Неговият приятел Никола го посети в дома му и го завари в момента, когато Христов напускаше къщата си.

– Какво става, Петре? Разбрах, че си загубил фирмата. Как стана това?

– Помогнах на Пламен Петров да създаде нова компания.

– Какво? – Никола бе потресен. – Защо помогна на конкуренцията да започне нова компания.

– Просто исках да направя това. Прави ме щастлив. Освен това вярвам, че Бог може да ни даде повече, отколкото ти и аз можем да спечелим заедно.

Ако мислим за намиране на щастие в работата или кариерата си, никога не трябва да се фокусираме върху ограничен набор от позиции или възможности. Защото тогава започваме да мислим от гледна точка на недостига и конкуренцията.
Всичко завършва с борба с тези, които те конкурират.

В работата си е по-важно да гледаме към призива и обслужването.

Опитайте се да бъдете щастливи, като служите, обичате и благославяте, тогава ще имате радост във всяка работа, на всяка позиция и при всякакви обстоятелства.

Можем да живеем от това, което Бог ни дава и от Неговата благодат.

Това осъзнаване на Петър му даде свободата и възможността да не се чувства застрашен.

Той помогна на колегата си, защото искаше да му служи.