Велко бе дошъл на поредната лекция и внимателно слушаше.

– Сърцевината на дървото е централният носещ стълб на някои дървета, – обясняваше човекът отпред. – Въпреки че е мъртва, тя не се разлага или губи здравина, докато външните, живи слоеве са непокътнати. Съставена от влакна, свързани помежду си чрез химическо лепило, наречено лигнин, сърцевината на дървото може да бъде здрава като стомана. Този елемент от структурата на дървото му позволява да оцелее през природните трудности.

Велко се замисли върху това как може да използва метафората за сърцевината на дървото.

– Това е начин да се покаже, как спасените се преобразяват, – каза си той. – Бог преобразява мъртвата сърцевина на нашите същества, укрепвайки ни в силата на възкресения Исус, за да издържим изпитанията на този живот.

Велко продължи с разсъжденията си:

– И все пак ние все още съществуваме като уникалните хора, които Бог ни е създал да бъдем и дори повече.

Виждаме жив пример за това как структурата на дърветата представлява нашия живот в Христос.

Слава Богу, че ни е преобразил от смърт към живот!

Симеон бавно обясняваше:

– За да се закали стоманата и другите метали се поставят на интензивна топлина, където се пречистват и укрепват. Топлината навлиза в метала, а примесите излизат на повърхността и се отстраняват.

– Да, но твърдостта на метала под действието на огъня намалява, – възрази Живко.

– Но гъвкавостта му под налягане или пластичност се увеличава, което води до повишаване на общата здравина и гъвкавост, – поясни Симеон.

Ръководителят на групата Дамян каза:

– Има моменти в живота ни, когато преминаваме през пожари и натиск, които са всичко друго, но не и удобни. Независимо дали става въпрос за физическо заболяване, финансови затруднения, свързани предизвикателства или духовна сухота, тези времена тестват самото ядро на нашата личност. Огънят изважда на повърхността примесите, но всеки от нас трябва да избере да ги премахне от живота си.

– Пламъкът разрушава собствената ни твърдост, но има сила в това да се научим да бъдем гъвкави, – добави Захари.

– Въпреки че тези „огньове“ не са желани, когато подчиняваме живота си на волята на Светия Дух, те започват да излагат нечистотиите в нашия живот, да намаляват нашата „твърдост“ и да ни дават сила и гъвкавост за целта, която Бог има за нашия живот, – обобщи Дамян.

Представете си, че сте в работилницата, където се прави анализ на материала, в един стоманолеярен завод. Около вас има малки преградки и отделения. Стоманата се изпитва до краен предел и се отбелязва с цифри, които обозначават степента ѝ на закаленост.

Няколко парчета се подлагат на усукване до толкова, че се счупват. Върху тях се отбелязва силата на усукване. Други се разтеглят до край и на тях се бележи възможностите им за разстягане. Други се подлагат на натиск до раздробяване и те се бележат.

В завода знаят степента на напрежение на всяко парче стомана. Така могат да определят кои от тях стават за  построяване на кораб, здание или мост. Работниците са добре осведомени за това благодарение на залата за анализите, която на практика доказва качеството на материала.

Така се случва и с Божиите деца. Бог не иска да бъдем вази за украшение от стъкло и порцелан. Той иска да бъдем като тези яки стоманени пръти, способни да издържаме на най-висока степен на усукване или натиск, без да се предаваме.

Бог не иска да сме като оранжерийни растения, а да бъдем подобни на дъбовете, устояли на бурите; не и подобни на пясъчни дюни носени от вятъра, а по-скоро гранитни скали, съпротивляващи се на ураганите.

За да ни направи такива, Той трябва да ни тества в изпитания. Много от нас са преживели и знаят от собствен опит, че страданието всъщност е Божият лабораторен тест.

Лесно е да говорим за вярата и да развиваме теории за живот чрез вяра, но Бог често ни хвърля в пещта, за да изпита качеството на нашето злато, отделяйки го от примесите и шлаката.

Блажени сме, когато ураганите на неспокойното житейско море ни правят ценни за Господ Исус Христос. По-добре в бурята с Христос, отколкото в спокойна вода без Него.

В град Вейфан в провинция Шандонг е открито необичайна виенско колело. То не разполага с обичайните спиците.

Съоръжението има 36 кабини, всяка от които може да побере по 10 души.

Виенското колело е построено на моста, който е над река Байланхе.

Конструкцията е висока 145 метра. Диаметърът ѝ е 125 метра. За построяването на това виенско колело са използвали 4600 т стомана.

Във всяка кабина има телевизор и даже достъп в интернет.

На екрана можете да се насладите на общите планове и да погледнете отстрани в точката, която се намирате.

Колелото прави едно завъртане за 28 минути.

Учените са създадени в лаборатория траен гъвкав материал, подобен на мрежа на паяк.

Полученото съединение може да бъде пресъздадена във всякакви количества. То се използва в строителството и други отрасли.

Мрежата има невероятни свойства. „Коприната“ изработена от тялото на паяка е лека и гъвкава, а при получената в лабораторията нишка не се къса при каква да е дължина. Всъщност мрежата е здрава като стомана и се разтяга по-добре от гума.

Учените са успели да синтезират синтетичен аналог на мрежата, съхранявайки природните материали на паяците.

Предишните изследвания даваха възможност да се получи малко количество синтетична мрежа с ниски качества. Освен това, протеините влизащи в състава ѝ, бързо „се слепвали“.

Но този път учените са успели да синтезират пълноценен аналог, който може да се произвежда в промишлени мащаби.