„Но първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“.

Този стих го чувах многократно. Но един ден се запитах: „Какво  означава да се търси Божието царство на първо място?“

С една дума казано: Направи Бог и Неговото царство свой  приоритет.

Неговите заповеди, неговите желания, Неговата любов, всичко трябва да бъде в центъра на това, което сме, и желанието да бъде. Всички други неща ще намерят своята позиция като резултат.

Тези думи в живота ми не са само когато ми е удобно, защото „времената са се променили“, или „Бог разбира колко съм заета“.

Исус ясно е казал, да оставим всичко и да Го следваме. Дори ако правиш неща, от които си много доволен, отблъсна всичко, което пречи на връзката ти с Него.

Разбира се, Господ иска да ни благослови. Той иска да  твори всички прозорци на небето и да валят подаръци, както духовни, така и физически. Бог иска да изпълни желанията в сърцата ни.

Добрата новина е, че Той се грижи за нас.

Преди да направя нещо, чета от Словото, моля се, слушам проповед….
Винаги след това се чувствам обновена и съм получавала много повече, отколкото чрез гледане на YouTube или просто взирайки се в компютъра си.

Бог ни почита, когато Той е почитан от нас като основен приоритет. Но Той е ревнив.

Бог не иска от нас да опитаме по нещо от живота. Той просто иска да вървим по Неговия път през цялото време. Разбира се Бог иска да успеем и да докаже, че Неговата сила във всеки от нас действа мощно, защото без Него ние нищо не можем.

За това нека Исус Христос да бъде в челните редици на нашите мисли и ръководството на сърцето ни. Тогава Той ще сложи всичко останало на мястото си. Така е обещал.

Велика събота е деня, когато си спомняме за оставането на тялото нашия Господ Исус Христос в гроба, а душата Му в ада.

След смъртта на Спасителя на кръста, Душата му е бил отведен в ада, защото след греха на Адам и Ева, душите на умрелите отиваха само в ада.

Въпреки това, имаше специално място за праведните хора, което се нарича ​​лоното на Авраам.

Но Адът силно се излъга, разчитайки, че ще получи душата на Божия Син завинаги.

Демоните изведнъж видяха как с голям шум и невероятно ярка светлина се приближи душата на  Господ Исус Христос, победоносно разрушаваща портите на ада.

Спасителят победи тъмните сили и вечната смърт, а после издигнал душите на праведните в рая.

Всички ние вярващи, деца и възрастни, трябва да се радваме на това събитие не само в предстоящия празник Великден, но и във всеки неделен ден, посветен на победата на Христос над смъртта.

Беше 1968 година. В едно малко селце в Южен Виетнам имаше много християни. Един партизанин от Виетконг често присъстваше на богослуженията в църквата на това малко селище.

Веднъж той предупреди хората от селото:

– Ще ви нападнат хиляди войници и то много скоро.

Жителите на селото единодушно решиха:

– Ще поверим защитата си на Бога.

– Вместо да бягаме и да се крием, нека усърдно да се помолим на Бога, – предложи една възрастна жена.

И те застанаха, за да измолят защита от Господа. Пяха много християнски песни и химни. И Бог изпълни сърцата им с необикновен мир и спокойствие.

На следващия ден рано сутринта се чуха изстрели, но изведнъж те спряха. Никой повече не наруши тишината в селото нито този ден, нито на следващия.

Мина се малко време и войници, които бяха нападнали селцето, бяха пленени от силите на Южен Виетнам. Случи се така, че ги докараха на същото място, което бяха нападнали.

Един мъж от селото ги попитаха:

– Защо спряхте нападението си към нашето село?

– Когато открихме огън, – обясни един от войниците, – около селото ви внезапно се появиха големи хора, облечени в бели светещи дрехи. Ние стреляхме срещу тях, но те не падаха. Тогава ужасени се разбягахме, кой накъдето види.

Кой може да каже, че връзка между молитвата, помощта на ангелите и другите чудеса е случайна? Когато се молим, то „съвпаденията се случват“, а когато не правим това, тях ги няма.

Хубаво е, че видимият свят, по заповед на Бога е създаден за нас, но още по-чудно е, че ангели служат за нашето спасение.

„Ангелът на Господа се опълчва около ония, които Му се боят, И ги избавя“.

При избиране на място за пътешествие, много туристи се тълпят на най-известните точки на планетата. Наситили се на тези утъпкани места, взискателните личности търсят места, които рядко ще срещнеш на туристическите карти.

Такъв е малко известният град, съхранил паметта за своята дълга история Лептис Магна.

Преди близо две хиляди години този град е бил търговски център на богат район, основан от римляните. Той се е намирал в Северна Африка, Либия.

Мощно цунами през 365 г. нанесло удар по неговите жители и архитектурата му. След катастрофата изоставените постройки постепенно опустели и били засипани от пясък.

Останките били открити едва в 1930 г. Археолозите изчистили добре запазения калдъръмен площад и оцелелите части на архитектурния ансамбъл.

Сега Лептис Магна се отнася към древните, но малко изучени паметници на античността.

Учени от Университета в Нюкасъл в продължение на един месец изучават поведението на студенти в столовата, проверявайки хипотезата, че образа на око кара хората да се държат по-отговорно и по-малко да нарушават правилата.

За това в случайно време и на случайни места в столовата поставили плакати с очи на едно ниво с очите на седящите там.

Оказало се, че в дни, когато плакатите висели, студентите два пъти повече отнасяли подносите със съдовете след ядене на гишето за миене, отколкото в дни, когато нямало  плакати или на плакатите имало неутрални изображения без очи.