От древни времена за китайките, живеещи в окръг Цзянъюн провинция Хунан съществувала особена писменост наречена Нюй-шу, внимателно скрита от мъжете.
Тъй като на жените били забранено да придобиват официална грамотност, те изобретили свой набор от знаци, съответстващи на отделни срички. Тази писменост се предавала от майка на дъщеря или сестра.
За да не забележат мъжете тайнописа, знаците на нюй-шу често се вплитали в орнаменти. Самата им форма била оптимална за бродерия върху плат.
Андряна обичаше да тича. Тя не беше спортистка, не участваше в състезания, но в нея се бе зародило желание да поддържа добра физическа форма особено, след като се сблъска с проблемите на майка си и лелите си, които спазваха строга диета, за да смъкнат някой и друг килограм.
Баща ѝ бе физически здрав човек. Работата му бе тежка и по тялото му се открояваха големи и силни мускули.
– Адри, – казваше ѝ той, – движи се повече, за да не стигнеш до плачевните диети на майка си.
И тя реши да последва съвета му.
Една съботна сутрин Андряна реши с бягане да покори един от близките хълмове. Въздухът беше много влажен и както се очертаваше, щеше да е много горещо. Тези два фактора сериозно щяха да затруднят тичането ѝ.
Въпреки всичко стигна върха. Там имаше нещо, което ѝ направи силно впечатление. Тя погледна надолу. Знаеше, че покрай пътеката имаше засадени кленове, но не бе забелязала, че така наредени пазеха сянка по целия път към върха на хълма.
– Въпреки влажността на въздуха, – каза си Андряна, – тази неочаквана сянка ми е помогнала да не се изморя много.
Изведнъж в съзнанието ѝ изплуваха думите: „Господ ти е пазач; Господ е твой покров отдясно ти. Слънцето няма да те повреди денем“.
Тя бе много благодарна за неочакваното Божие благословение този ден.
– Благодаря Ти, Боже за неочаквания начин, по които се прояви в живота ми….
Всеки от нас може да открие знаците на Божията любов в живота си, стига наистина да го пожелае.
Допълнителният знак под формата на две точки над гласните Ö или Ü променя произношението на тези звуци.
Въпреки това, много рок и метъл групи украсяват името си просто с такива знаци, за да я направи „по-немски“ или „скандинавски“ като не става никаква фонетичната промяна.
Най-известните примери за такива групи са Motörhead и Mötley Crüe.
Някои групи отиват още по-далече, те слагат знаци на не предназначени за това гласни – Queensrÿche или изобщо над съгласни – Spın̈al Tap.
Нощта бе тиха. Не се виждаха звезди, защото облаците ги закриваха. Луната се показваше от време на време, а след това плътната тъмна маса на поредния облак отново я скриваше.
Температурата бе минусова, но не бе толкова студено. Студът бе толерантен и леко пощипваше само откритите части на хората, които се бяха престрашили да излязат по това време навън.
Меги се бе облегнала на перваза на прозореца, гледаше леко разклащащите се клони и разсъждаваше на глас:
– Когато бях по-малка лесно достигах до Бога. Открих Го в песните, които пееха в църквата, в детското неделно училище. Чувствах как вярата блика в мен докато се молех. А сега какво?
Меги вече бе пораснала и откри, колко лесно човек на такава възраст губи вярата си.
Припомни си историята за Тома и думите на Спасителят: „Не бъди невярващ, а вярващ“. Тя откри много прилики между себе си и този Христов ученик.
– Въпреки всичко аз му съчувствам, – каза си Меги. – Ето и Исус разбра съмнението на Тома. Това ме окуражава.
Тя въздъхна дълбоко и притвори очи.
– След всичките тези години усещам, че съм се загубила., но намирам утеха само при Бога.
Спомни си как майка ѝ я съветваше:
– Гледай на своите съмнения и страхове не като на проблем, а като възможност да търсиш Исус. Погледни колко много знаци е поставил в живота ти, че е с теб.
Очите на Меги се напълниха със сълзи.
– Господи, Татко мой, знам, че ме обичаш и ми прощаваш, – прошепна тя. – Ти си с мен, за да ми покажеш раните Си и да изцелиш моите. Боже помогни ми да използвам съмненията си, като начин да търся Твоето Слово и да раста в любов и във вяра.
Облаците плавно се пръснаха и луната се усмихна окуражаващо…
В началото на септември Дончо прекара известно време във вилата си в планината. Тъкмо бяха узрели боровинките. Той реши да си набере една кошница от тях и да си свари конфитюр.
Дончо тръгна по пътечката и започна да е взира внимателно надолу, за да търси дребните плодове. Имаше много от тях и той бързо напълни кошницата, след това се отправи към вилата си.
На връщане забеляза колко много боровинки е пропусна:
– Я гледай колко много има тук, а аз не съм ги видял, макар че се взирах толкова много. Така се случва понякога и с нас в живота. Само, когато се спрем за момент, можем да видим и да се насладим на Божиите благословения, а след това отново се впускаме в забързаното ежедневие.
Дончо въздъхна дълбоко и се огледа наоколо:
– Само, когато спрем за малко, ти Господи отваряш широко очите ни. И едва тогава забелязваме много повече са знаците на Твоята любов и грижа за нас. Както си помисля само, колко слепи сме били за всичко това.
Тишината и спокойствието в гората разкриваха още по-ярко красотите наоколо пред Дончо.
– Напрегнатият живот ни пречи да видим, колко много Бог ни обича, но ако спрем за малко и отделим време за Него, Той ни открива неизменно повече от това, което очакваме да видим, – каза си Дончо. – Господи, дръж ме по-близо до себе си дори, когато не съм способен да видя твоите благословения…..