Мартин и баща му обичат да излизат сред природата. Те дори си имат свое любимо място, скрито от очите на другите. Там редовно ходят. Почиват си и ловят риба.
Но една неделя на тяхното място ги посети слаба, но красива котка. Докато бащата постави палатката, синът му се сприятели с четирикраката гостенка, която се оказа много ласкава и умилкваща се.
След като Мартин погали животното, то започна да го следва и да се отърква о краката му.
– Рибата, която хвана, на котката ли я даде? – попита бащата сина си.
Мартин само повдигна рамене и смутено наведе очи надолу.
– Е, това не е беда, – каза бащата. – Ние сме донесли достатъчно храна за обяд и вечеря.
Получавайки толкова много любов и внимание, бездомната котка се привърза към туристите. През цялото време активно се въртеше около тях. И те едва не се спъваха в нея, когато събираха клони за огъня.
След вечеря котката изчезна. Мартин и баща му я потърсиха, но не я намериха и легнаха да спят.
След няколко часа около палатката се чу шум. Мартин си веднага изскочи с баща, за да види какво става навън.
В тъмнината, осветени от телефона на Мартин, баща и син видяха осем сияещи очи. Котката се бе върнала, но не сама, а с три котенца, две черни и едно раирано.
Мартин се зарадва:
– Сега в лагера имаме четири котки.
Всичко, което уловиха на другия ден бе предоставено на котката майка. Тя буквално бе „натъпкана с риба“.
– Татко, ще ги вземем, нали? – Мартин умолително гледаше баща си.
– Разбира се, – бързо се съгласи баща му, – но първо трябва да ги заведем на ветеринар да ги прегледа.
– А, мама? – със страх попита Мартин.
– Когато види радостта ни от „чудния улов“, – засмя се баща му, – не може да ни откаже.
Така и стана. Тя не по-малко от двамата рибари, обичаше животните.
– Че кой може да откаже подслон и храна на такива мили създания?! – плесна с ръце майката на Мартин, когато видя новото попълнение на семейството.
