Никола бе рибар.

Една безлунна нощ той падна от лодката си.

Никола се опита да я догони, но работеше моторът ѝ и той не успя да я достигне.

Пробва се да доплува до далечна нефтена платформа. Когато започна да губи надежда, чул плисък в студената вода близо до себе си.

– А, тюлен, – възкликна Никола.

Животното плува с него известно време, като го подтикваше към платформата.

Пет часа по-късно Никола завърши дългото плуване и описа тюлена така:

– Той бе „ангел“, изпратен да ми помогне.

Навсякъде около нас е невидима реалност, в която Бог изпраща ангели, за да помогнат на онези, които с радост са приели благата вест за Исус.

Понякога нощите ни може да са дълги и може да се чудим дали можем да продължим, но Той винаги ще ни даде помощта, от която се нуждаем. Помощ, която ще ни тласка напред към Него.

Павел имаше коза, която много обичаше. Един ден тя изчезна от двора, а вечерта му се обадиха от полицейското управление:

– Кола е ударила козата и сега животното е в канавката край пътя.

Павел много се разстрои след тази вест, но въпреки болката отиде да прибере мъртвото животно.

Оказа се, че козата е жива.

Някой бе я откраднал и я бе хвърлил в канавката.

Павел скочи при животното, разряза въжетата, които бяха стегнати около краката му. Удари го и извика:

– Ставай!

Но животното продължаваше да лежи неподвижно, сякаш беше още вързано.

Павел отново я удари и изкрещя:

– Ставай, глупава коза! Не разбираш ли, че те отвързах?

Но животното не мърдаше.

Тогава той сам вдигна козата и я постави на крака. И едва тогава тя разбра, че е свободна.

Не сме ли така понякога и ние вярващите?

Ние вече сме свободни, така че не трябва да чакаме, да ни освободят. Исус ни изкупи напълно на кръста.

Той разкъса нашите вериги на робство и дяволът вече няма власт над нас, но въпреки това някои вярващи, подобно на тази коза, „лежат отстрани на
пътя“, чакайки да бъдат освободени, въпреки че Исус вече ги беше освободил.

Помислете, Бог не е изпратил Исус на този свят да разбере как се чувстваме в нашето робство и да ни остави роби на греха.

Неговата цел беше да ни освободи от това мизерно, окаяно състояние и да ни осинови.

Ние сме завинаги изкупени от проклятието на греха и закона. Бог изпълни Своята цел чрез смъртта Исус Христос и Неговото възкресение.

Исус, Божият Син, ни е освободил, като ни е изкупил от робството на греха завинаги.

Стефка бързо се убеди, че се е сдобила не просто с домашен любимец, а с нещо повече от това.

Подариха ѝ куче, което тя нарече Пепи.

Животното доказа не веднъж, че главата му е пълна с разнообразни лудории.

Един ден Пепи успя да затвори котката, живееше в този дом много преди това, в собствената си клетка.

Тя не бе особено щастлива от случилото се и непрекъснато мяукаше, докато бе освободена от „затвора си“.

За разлика от нея Пепи бе много радостен.

Той се усмихваше, осъзнавайки, че нападението и затварянето е сто процента успешно.

Стефка галеше новия си любимец и усмихвайки се казваше:

– Как можеш да му се ядосаш. Вижте колко е сладък!

Местността бе скалиста и доста хълмиста. Тя бе набръчкана от дълбоки пукнатини и дерета.

Тревата бе оскъдна.

Пастирът на стадото, което пасеше по тези места имаше любовта и доверието на всяко животно.

Той знаеше къде да ги приведе, за да ги заведе на обилна паша от зелена трева и чиста вода. Там, където нощите бяха най-безопасни.

Той винаги беше с овцете. Викаше ги по име. Те разпознаваха гласа му и го следвах.

Когато спираше животните се скупчваха около него.

Пастирът и овцете бяха много близки. Животните слушаха гласа му и му се доверяваха.

Подобна е връзката ни с Исус. Ние слушаме глас Му, Божието Слово и Му се доверяваме.

Група пътешественици се спряха в едно малко селце. Те надникваха къдели не.

В един двор видяха малко момче, което хранеше дребно, грозно и болно коте.

Повечето от групата се смееше на гледката. Други изразяваха отвращение към жалкото „подобие“ на коте.

Вадим се приближи до момчето и го попита:

– Обичаш ли това нещастно малко животно?

– Да, – отговори кротко детето.

– Но то е толкова грозно …, как можеш да го обичаш? – Вадим гледаше смаяно момчето.

– Най- лесно е да обичаш някой, който е красив, но такива, – момчето посочи с ръка към котето, – дори не ги допускат до себе си.

– Така е, – съгласи се Вадим. – Обясни ми какво те кара да го храниш и да се грижиш за него?

– Връщах се у дома и ръцете ми бяха измръзнали, – започна да разказва детето. – Това нещастно коте седеше близо до пътя. То трепереше. Беше му студено. Взех го в дланите си и ръцете ми се стоплиха. Обикнах го за топлината, която ми даде. Сега се възстановява, а когато се оправи напълно ще си играем заедно.

Момчето започна да гали котето, а то замърка.

– Когато порасне и стане силно, – продължи момчето, – ще гони мишките от килера.

– Ами ако не успее? – попита някой от мъжете в групата.

– Тогава ще се радвам на игрите и топлината му, – отговори момчето. – Не ми е нужна отплата за грижите, които полагам за него. Ще се радвам, че го спасих, а той ми е благодарен за това.

Вадим се обърна към другарите си от групата:

– Някой от нас обичал ли е така безкористно като това дете? Погледнете го! Колко е малък, а ни даде такъв страхотен урок.

Мъжете гледаха детето с възторг. За тях малкият бе един малък ангел.