Радостта не е отсъствие на страдание, а присъствие на Бога.

Човешката радост е уж познато понятие, но и съвсем непознато. В света, където царува греха, идеята за истинска радост отсъства.

Ето защо, човек се стреми да получи удоволствие и да се повесели, като избира немислими и дори ужасни методи.

А истинската радост преминава край нас, докато ние се мъчим да достигнем удоволствието, което ще ни ухапе като змия.

Къде да погледнем за еталон на истинската радостта?

Как да научим сърцето си да се радва по съвсем нови причини и да се отделим от греховната радост?

Писанието дава отговор на това:

„Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов. Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да стане пълна“.

Можем ли да бъдем в униние? Само по две причини. Ако ние не сме повярвали в Бога или сме повярвали, но живеем в грях, само по тези поводи можем да изпаднем в униние, депресия, ….

В останалите случаи имаме винаги възможност да отправяме молитви към Бога с благодарение.

А относно нашите нужди, трудности и изпитания, ние можем да упражняват своята вяра и доверие във всемогъществото и любовта на Бога.

„Уповайте на Бога“. Колкото и невъзможна да ни изглежда ситуацията, ние трябва да уповаваме на Бога.

На Своето Си време Господ ще ни изпрати помощ. Той има свои източници, не бива да Го ограничаваме. Бог има хиляди начини и различни пътища, за да ни се притече на помощ.

Нашата работа се състои само в това, да изложим своето положение на Господа и като дете да излеем пред Него сърцето си.

Повече молитва, повече упражнение във вяра, по-търпеливи в чакане, а в последствие ще бъдем благословени и ще имаме Божието благоволение.

Съдили веднъж един поп за някакво престъпление. Защитавал го Фьодор Плевако известен адвокат.

Попитали Плевако:

– Добра ли е вашата защитна реч?

– Тя се състои само от едно изречение, – отговорил адвоката.

След обвинителния акт на прокурора, който искал полагащото се наказание, дошъл редът на защитата.

Плевако станал и казал:

– Господа, нека си спомним колко грехове ни е простил отеца, така че сега не е ли наш ред и ние да му простим и да го освободим само за един грях?!

Реакцията била очаквана. Попа бил оправдан.

Някои хората погрешно смятат, че Исус може да прави чудеса, знамения и да живее безгрешен живот, защото Той е имал някаква божествена сила, която ние нямаме. Следователно, такива и не се опитват да живеят, както Той е живял.

– О, – казват те с голямо смирение – Аз никога няма да мога да живее, както е живял Исус. В крайна сметка, той е имал предимство, нали е Бог!

Те не осъзнават, че когато Исус дойде на земята, Той доброволно се е бил отказал от това предимство.

Той не е живял живота Си тук като Бог, но като човек. Не е роден на земята с някакви специални свръхестествени сили. Той не е имал способността да върши чудеса, докато не е бил помазан от Святия Дух. Той не е вършел чудеса чрез собствената Си власт, но със силата на Отца, казвайки:

„… пребъдващият в Мене Отец върши Своите дела.“

И когато Той се е молил, Го е правел като човек, който ходи по Бога в послушание.

Исус, Божият Син, е отложил за известно време настрана всичките Негови божествени привилегии и власт и е живял живота си на земята като човек.

След като разберем това, душата ни ще се зарадва! Защото това означава, че ние, като новородени деца на Бога, изпълнени със същия Светия Дух, с който Исус е живял на земята, можем да живеем като Него. В действителност, Той това е предвидил за нас.

Исус ни изпрати в света, за да живеем по същия начин, както той е живял. Чрез новорождението Той ни дава възможност да обменим грешното естество на Адам с безгрешната природа на Бога.

Той ни е дал способността и заповедта да живеем без грях, в общение с Отца, да проповядваме Евангелието, да изцеляваме болните, да възкресяваме мъртвите, да изгонваме демони и да правим ученици.

Когато всеки от нас осъзнае това, ще хвърли оковите на съмнението, които ни задържат. Ще започнем да живеем не като воден от греха паднал човек, а като дете на Бога.

Тогава околните ще видят във нас Исус.

Беше края на април. Едри дъждовни капки падаха върху листата на току що разлистилите се дървета.

Страти избяга от работилницата на чичо си, защото бе счупил няколко гърнета. Смеси се тълпата и реши да се прибере, когато притъмнее.

Момчето забеляза, че на едно място от площада се струпва повече хора от обикновено.

„Там става нещо интересно“ – помисли си Страти и пое веднага в тази посока.

Когато приближи разбра, че щяха да горят някаква старица на клада. Страти никога не бе виждал такова нещо, за това застана там да гледа.

– Какво престъпление е извършила? – попита той хората около себе си.

– Тя е лолард. Такива като нея твърдят, че тялото Божие на олтара е просто парче хляб.

– Като хлябът, който правят пекарите ли? – попита Страти.

– Пуснете детето напред да види, – извика някой. – Нека се учи. За него ще е от полза да види, как горят еретиците. Та после редовно да ходи на литургия и да изпълнява всичко, което му казва свещеникът.

Избутаха го най- отпред.

– Ела тук до мен момче, – каза една едра жена. – Ще ти се опростят греховете, ако гледаш. А на онези, които носят подпалки за кладата, ще им се опростят 40 дни от престоя им в чистилището.

Когато стражите доведоха старата жена до кладата, хората започнаха да крещят и да ѝ се присмиват. Тя беше много стара според представата на Страти. Стражите почти я носеха. На места косата ѝ бе изскубана на кичури.

– Сигурно сама се е скубала от отчаяние, – говореха хората зад нея, – когато е осъзнала греховете си

Зад еретичката вървяха двама тлъсти монаси, които пристъпваха гордо и наперено.

– Виж я само, – каза жената до Страти, – осемдесет годишна е, а е порочна до мозъка на костите си.

– Няма никакви тлъстини, – обади се един мъж, – всичко ще свърши много бързо, ако вятърът не промени посоката си.

– Но какъв е грехът ѝ? – попита Страти.

– Нали ти казах, – сгълча го жената до него.  – Освен това, е казвала, че светците са просто дървени фигури, нарисувани върху стените.

Изведнъж едрата жена вдигна ръце свити в юмруци и нададе рев. Хората покрай нея подеха с вой вика ѝ.

Тълпата сякаш кипеше. Всички се блъскаха напред, виеха, свиркаха и тропаха с крака. При мисълта какво ще види, на Страти му стана студено.

– Гледай, – насърчи го жената до него.

Стражите привързаха старицата с верига към стълба. Появи се свещеник, който я призова да се откаже от ереста. Устните на жената се движеха, но не можеше да се чуе какво говори.

– Ако я убедят да се откаже, ще я пуснат ли да си върви? – попита Страти.

– Кой те ли? – засмя се едрата жената. – Няма да я пуснат. Виж как призовава сатана на помощ.

Всички се оттеглиха, а стражите почнаха да трупат дърва и слама около старицата.

Дъждът бе спрял и слънцето се бе показало зад облаците.

Когато палачът се появи с факла в ръката, пламъка ѝ изглеждаше много блед  под слънчевите лъчи, по-скоро бе като някакво раздвижване на въздуха.

Монасите пееха издигнали кръст пред старицата. Сред дима жената пищеше.

– Сега вече призовава светците, – казваха хората наоколо,

Когато димът се разнесе, се виждаше как пламъците бяха обхванали жената. Тълпата зарева възторжено. Мина доста време преди писъците на горящата да престанат.

– Никой ли не се моли за нея, – попита Страти.

– Че какъв смисъл има?

От старицата не бе останало нищо, но стражите обикаляха около кладата и хвърляха към огъня търкулналите се навън главни.