Преди Нели бе малко беззащитно котенце, което хладнокръвно бяха изхвърлили на улицата на произвола на съдбата.

За щастие я спаси собственичката на три хъски.

Така Нели отрасна с тях. Сега тя е голяма котка и е уверена, че е голямо куче.

Погледнете я само, сега тя смята, че тези хъски са нейното семейство. Честно казано те наистина са нейното семейство, защото са се грижили за нея и са я отгледали.

Кучетата и котката правят всичко заедно. И вече никой не може да каже, че Нели не е хъски.
Тя се чувства като истинско куче. Ако не по външност, то по душа.

– Всички мъже са еднакви! Бабо, той трябва да ми каже за първи път „здравей“ и аз вече зная, как той ще се държи по-нататък, какви хуморески ще разказва, как се усмихва, как ще ме докосва, как се сърди и си отива.

– Не говори така, внучке. Всички мъже са различни. Просто на нас ни харесват определен вид мъже. На теб ти харесват скромните и „домошарите“. Тогава защо се сърдиш, че си попаднала пак на такъв, който никъде не иска да излиза и желае да си седи в къщи?

Ако ти избираш мъж, който е „душата на компанията“, то тогава не се изненадвай, че трябва да го делиш с приятелите си, а често и с други приятелки.

Ако обичаш романтиците, то тогава бъди готова не само за свещи, стихове и шампанско, но и с депресии и изчезвания, които той ще обяснява като „творческа криза“.

Избери мъж, за който можеш да бъдеш „като каменна стена“ и не се изненадвай, че не можеш да намериш в тази стена вратата към свободата.

Жените избират подобни мъже, а после са изненадани, че те са еднакви.

Живееше един хамстер. Той беше много независим. Обичаше да се увива в червената коприна на покривката на масата и да си мие краката в каничката за кафе.

След една година в този дом се появи котарак. Той беше още съвсем млад. В началото ядеше супа, зеле, моркови, варени картофи и всичко, което получаваше или сам можеше да си открадне.

Котаракът много искаше да се запознае с хамстера. Той отделяше най-малко два часа, за да го съзерцава . Наблюдаваше го, как ходи, как яде, дори как спи.

Хамстерът оставаше напълно равнодушен към тези погледи и безкрайни наблюдения.

Веднъж котаракът бе поставен на масата. Той я изследва внимателно, за да открие нещо интересно за ядене, но уви за себе си нищо не откри.

На същата маса поставиха и хамстера. Той изобщо не обърна внимание на котарака, а бавно изследва всяка паднала трошичка, а след това с всичко открито натъпка бузите си и започна да дъвче.

Котаракът лежеше по корем, протегнал нос към хамстера и го наблюдаваше внимателно.

Изведнъж хамстерът забеляза рижата муцуна, дотича до нея и захапа носа на котаракът със зъбите си. Сега вече се знаеше, кой е доминиращият в тази къща.

По- късно котаракът независимо от това, къде се намираше, съзерцаваше хамстера на почтително разстояние и ако малкото скокливо животинче се затичаше към него, прикриваше носа си.

Котаракът следеше хамстерът макар и от далече, но не предприемаше нищо срещу него.

Минаха години. Котаракът остаря, хамстерът отдавна не е вече между живите, но спомените са си спомени.

Котаракът гонеше гълъби, мишки и всичко, което се движеше, но от време на време повдигаше глава нагоре и съзерцаваше мястото, от където се появяваше хамстера. Може би се надяваше, да го види пак……

Е, ако това не е любов, здраве му кажи.

Когато Бог иска да отстрани недостатъците ти, Той не маха с магическа пръчка, за да се случи нещо, макар и малко. Това Господ извършва постепенно.

Бог прави една гъба за шест часа, а един един дъб за 60 години.

Святият Дух ще направи промени в живота ви, много по-големи от тези, които можете да си представите, но това няма да стане мигновено.

Под действието на Святия Дух и Божието Слово, подкрепени от молитвите на други вярващи ние ставаме по-зрели и подобни на Христос.

Библията казва: „да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината“.
Начинът, по който ще станем по-скоро като Исус е:

„А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен“.

Две сълзи се надигаха от прекрасните ѝ очи, големи и нежни. Скоро компания им направиха още няколко. Тихо се спускаха по бузата ѝ и разговаряха:

– Какво ѝ става?

– Тя плаче, – авторитетно каза, най-старата.

– Защо? Нещо лошо ли се е случило с нея?

Старата сълза се замисли за малко, а после каза:

– Навярно ѝ е тъжно ….или обратно, много радостно ….

Най-малката и млада сълза се обади с тънкото си гласче:

– А нима е весело да се плаче?

Старата сълза се усмихна снизходително:

– Разбира се, че не. Това звучи глупаво.

Малката сълза се удиви:

– Това наистина е странно, защо тогава го прави? Ето аз обичам да се веселя – и с тези думи бързо се спусна по бузата, оставайки само лека следа.

Останалите сълзи продължиха да си бъбрят:

– Тази малката не разбира, че със сълзите се изразяват противоположни чувства.

Девойката се усмихна и се опита да изтрие сълзите си.

– Любими, най-накрая ти се върна! Толкова дълго те чаках!

Младежът, който бе във военна униформа я целуна по очите и я попита:

– Тогава защо плачеш?

– От щастие ….