Многоетажните жилищни сгради с отделни апартаменти, които могат да се дават под наем са съществували още през III век пр.н.е. по време на Римската империя.

Тези домове са имали между два и седем етажа. Те се наричали инсули – жилища в правоъгълно пространство, очертано от пресичащите се под прав ъгъл градски улици.

В Германия такива жилищни сгради са придобили голяма популярност. Германците дори са станали известни като нация от наематели.

Около 60% от германците отдават под наем помещения за настаняване. Собствени жилища те са започнали да закупуват през 40-50 години.

Трябва да се отбележи, че една трета от всички жилища на вътрешния пазар се отнася за жилища, които се дават под наем.

В Русия, повече от 50% от литиеви резерви са концентрирани в редки метали, които се намират в Мурманска област.

На брега на Семьоновското езеро се намира Мурманският океанариум, смятащ се за най-северния на Земята.

През 2005 г. е бил открит мост през Колския залив, който е станал най-дългият мост в Полярния кръг.

Освен това , през 2008 г. мурманският тролейбус е бил признат за най-северния в света. Той е имал пет действащи маршрута.

Карелският фронт бил единственият от всички фронтове през Великата Отечествена война, от където не са изпращали в тила на страната военна техника и въоръжение за ремонт.

Ремонтът е ставал в специални части, в предприятията на Карелия и Мурманска област.

На френски език tiret  означава „да разтегнете“.

В руската писменост тирето е въведено от Н. М. Карамзин.

Не бива да се бърка дефис и тире.

Дефисът е правописен знак, а тирето пунктуационен.

Въпреки разпространението на компютрите, тирето и дефисът фактически се изравняват.

Това става поради отсъствие на знак за тире на клавиатурата.

Веднъж на един от гастролите си Фигнер трябвало да пее своята коронна партия на Дон Хосе в „Кармен“. В деня на спектакъла, той се почувствал зле.

Частният театрален предприемач нежелаейки да отмени представлението, бързо се уговорил с втория тенор:

– За всеки случай се подгответе за изпълнението на Дон Хосе в тазвечерния спектакъл.

Вечерта Фигнер се почувствал по-добре и той уведомил театралния предприемач, че е готов да пее.

Предприемачът от радост забравил да предупреди тенора дубльор, който също се готвел да пее.

Завесата се вдигнала. Фигнер се появил на сцената и изведнъж видял, че от противоположния край на кулисите излиза вторият Хосе.

Фигнер изобщо не се смутил:

– Извинете, – казал той на дубльора, – вашият бик е следващия.

И запял все едно нищо не се е случило …

Мрачен снежен ден. Студеният вятър свистеше край ушите на хората и искаше да влезе под дрехите им.

Днес се смрачи много рано. Елисавета крачеше заедно с другите и от време на време разтриваше слепоочията си. Силно главоболие раздираше главата ѝ.

„Къде съм се забързала и аз, – каза си Елисавета. – В къщи ме чака толкова много работа, а децата пак са болни. Трябва да внимавам да им давам лекарствата точно на време, в последно време съм много разсеяна. В къщи е пълен безпорядък, нямам време дори да се обърна“.

И като си спомни за разхвърляните вещи, се разстрои.

Под краката ѝ локва. Тя не е колкото море, но бе достатъчна за да се намокрят крайниците ѝ.

Спомни си съвета на един психолог:

– Трябва да се настроите позитивно!

Но тя почти осезаемо усещаше сивотата около себе си. Опитва се да мисли: „Красиви са мокрите стебла на дърветата, с натрупалия сняг в клоните им …“

Но явно това не помогна. Мокрите крака и болките в главата набързо изтриха зародилите се естетически чувства.

Елисавета малко се стопли в маршрутката. Някаква дама до нея разговаряше на висок глас по телефона и обсебваше вниманието на всички в колата. Раздразнението нарастваше, готово да избухне в малък бунт.

На спирката се качи една бабичка. Порови в портмонето, погледна обявата за промяната на цените и въздъхна:

– Какво пак ли са дигнали цените на билетите?

И старата жена се насочи към вратата да слиза, тя не можеше да си позволи такъв билет.

До нея застана младеж и каза:

– Седнете, аз ще заплатя за вас.

Не изгря слънце, но изведнъж стана по-светло. Хората започнаха да се усмихват…..

Елисавета слезе от маршрутката. Тя видя как светлините на уличните лампи се отразяваха на пътя, а хората сякаш носеха със себе си само добри неща. Радост се разля в тялото ѝ, дори болката в главата намаля.

В къщи завари почистено.

– Мамо, – срещнаха я децата на вратата, – решихме да те изненадаме. А ти защо си така сияеща, сякаш чудо си видяла на улицата?

Да, тя бе видяла чудо не на улицата, а в маршрутката ……