Известен бизнесмен, за нещастие, поръчал на един художник картина, представяща преминаването на евреите през Червеното море.

Художникът дълго време изобщо не се обаждал.

Най-накрая, след като бизнесменът му напомнил за поръчката, художникът се явил с огромно плано, покрито от горе до долу само с един цвят.

– Какво е това? – попитал изненадан бизнесменът.

– Червено море.

– А къде е войската на фараона?

– Те е потънала.

– Но къде са тогава евреите?

– А, те вече са преминали.

Лазарина все бързаше за някъде. Когато я питаха:

– Накъде си се забързала?

Тя отвръщаше:

– Имам толкова много работи да свърша, че не знам дали ще ми стигне времето изобщо.

Когато човек я погледнеше, виждаше едно изтощено младо момиче, което е на предела на силите си.

Веднъж сподели с приятелката си Лиляна:

– Графикът ми става все по-натоварен. Понякога ми се иска да избягам на някой самотен остров.

Да, Лазарина имаше нуждаот утеха и мир в душата си.

Лиляна я погледна и се усмихна:

– Знаеш ли, аз уповавам само на Бога, независимо в какво положение е намирам. За да придобия този мир в себе си, започнах да отделям от 15 до 20 минути на Бога в молитва., четях Словото Му.

– В къщи ако ме видят с Библия в ръката или ме заврят, че се моля, ще ме вземат на подбив.

– Времето и мястото, което прекарвам с Бога са различни, каза Лиляна. – Понякога излизам на открито или сядам в някое тихо ъгълче.

– Защо Бог оставя хората да се изморяват, – попита Лазарина сякаш думите на приятелката ѝ бяха минали покрай ушите ѝ. – Не е ли по-добре да бяхме сътворени неуморни и да нямаме нужда да възстановяваме енергията си.

– А не си ли мислила, че имено умората е един от начините, с които Исус ни призовава към себе си?

Лазарина мълчеше навъсила вежди.

– Не виждаш ли, – продължи Лиляна, – че само при Него можем да намерим почивка. Когато сме отрудени и обременени, Той ни дава сили. Възстановява ни и ни укрепва със Своята любов.

– Е, какво пък, – въздъхна Лазарина, – може би наистина при Богаще намеря отдих от трудното си ежедневие……

Молитвата е един от начините да служим на Бога. Тя не е средство, чрез което да накараме Бог да изпълни желанията ни, а средство да извършим Неговата воля.

Ако се молим редовно, намираме решение на болезнени и заплетени сиуации в живота ни. „…..нямате, защото не просите“.

Ако слепецът на пътя за Ерихон, не бе толкова настойчив, да вика към Исус, нямаше да прогледне.

Както не знаем колко човека ще се спасят, ако не сме благоветсвали, така и няма да получим отговор на молитвите си, които не сме отправили към Бог.

Чрез молитва ние потвърждаваме вярата и упованието си в Бога. Чрез нея добиваме сили  да бъдем истински последователи на Христос в този свят.

Това, което лесно се достига, всъщност се превръща в труден и често хлъзгав наклон. Смисълът на такъв урок е близък по значение на историята за безплатното сиренце.

Път, който включва най-малко трудности и препятствия, води до неуспех и разочарование.

На него се противопоставя тежък, но правилен маршрут, който води към постигане на целите. Той представлява набор от ясно видими препятствия, които трябва да се преодолеят.

Ако се откажем верният, изпълнен с трудности път, отхвърляйки видимите прегради и дадем предимство на лесния, ние се оказваме в капана на още повече неразрешими задачи.

Следвайте не лекия и привлекателен път, а правилния.

Спорът имал двама приятели Благоразумието и Упорството.Упорството настоявало да спорят, а Благоразумието се стараело, до колкото можело, да избегне всякакъв спор.

Накрая упорството не издържало и казало, обръщайки се към Спора:

– Избирай мен или него

– Избирам теб, – казал Спорът, – разбирам, че Благоразумието скоро време, нацяло ще се отучи да спори.

Благоразумието, разбира се, се опитало да го спре, но Спорът не пожелал дори да го слуша. И така той останал само с един приятел – точният, неистинският,  неприятелят.

В случая по-добре да не спориш с него.