Възрастта на задължителната военна служба в Кралската Тайландска армия е 21 години.

По време на повикването първо се явяват тези, които искат да служат доброволно. Те могат да изберат род войска, срок на службата в зависимост от рода войска и образованието си, който може да бъде от шест месеца до една година.

Ако доброволците не заемат всички необходими позиции, наборът продължава чрез жребий.

Изтеглилите черната картичка се освобождават от военна повинност, а изтеглилите червената отиват да служат, освен това техния срок за служене  е от една до две години.

Странстващ проповедник, след като свършил месата, пуснал по редовете своята шапка, за да събере даренията.

Обикаляйки цялата църква, тя се върнала при него така празна, както и тръгнала.

Объркан проповедникът я вдигнал пред очите на всички над амвона, надянал я на главата си и казал:

– Благодаря на Бога и на вас, мои братя и сестри, че вие макар и да нямате пари, все пак ми я върнахте обратно. Амин!

– И да изчезне злото, да угасне неговия огън, – молел се свещеник, след като свършил проповедта си върху книгата Йов.

В този момент църквата потънала в мрак.

– Както виждате, нашата молитва е чута, – казал Божия служител.

След като изчакал малко, свещеникът казал:

– А сега нека се молим за електрическата компания, така че тя бързо  да включи лампите.

Хирург, архитект и политик започнали да спорят, коя професия е най-древна.

– Разбира се моята, – казал хирургът. – Когато Бог е създал от реброто на Адам жената, той се е нуждаел от помощта на хирург.

– Моята професия е още по-стара, – заявил архитектът. –  В края на краищата, когато Господ е създавал света от хаоса, той не може да не си е мислил за неговата архитектура …

– Това е така, – съгласил се политикът. – Но кой е създал хаос?

Слаба светлина се процеждаше през спуснатите пердета. В стаята бе сумрачно. Дори проникващата светлина не разведряваше обстановката.

Възрастен мъж седеше във фотьойла, а погледа му блуждаеше във въздуха.

Петър Симеонов изпълнен с тъга и мъка, се връщаше в спомените си назад към детските години.

Когато бе малък вечно го учеха:

– Половината от удоволствието и радостта от нещо хубаво изпитваш още докато очакваш то да се случи.

Но сега бе друго време. Скоро бе починала съпругата му.

– Няма значение, – казваше си Петър, – сега за мен всичко е различно. Какво хубаво мога да очаквам вече?

Изведнъж Симеонов трепна и осъзна случващото се със него:

– Крадецът, който ме заплашва, се е устремил към мен. Той иска да открадне един от най-ценните ми дарове, които Господ ми е дал – дара на днешния ден.

Вчерашния ден е вече минал, утрешният не е настъпил още. Сега е само настоящето. Днешния ден е Божий дар за нас.

Петър се усмихна. Той бе открил нещо ново за себе си:

– Аз съм вече на 80 години, нима мога да се преструвам, че не забелязвам времето? Мога ли да си правя големи планове за бъдещето? Но Бог ми е подарил днешния ден и Той е с мен сега. Още един прекрасен ден, в който мога да ходя с Исус, да се радвам на Неговата справедливост, да живея според повеленията Му

Очите на Петър за искряха. Той отново се усмихна.

– Мога да се веселя и да се радвам в днешния ден, който е подарък от Бога.