Светла бе разсеяна. Тя несъзнателно изпусна диамантения си годежен пръстен в кутията на бездомника Боньо.

Когато го видя бедния мъж ахна:

– Мога да го продам, – размечта се Боньо, но реши, – ако дойде пак тази жена ще ѝ го върна.

Той избра честността.

И за него заваляха благословения.

Светла с мъжа си основа фонд, за дарения в помощ на Боньо. Така той си купи дом и се събра отново със семейството си.

Когато практикуваме почтеност, ние угаждаме на Бога и вдъхновяваме другите.

Доброто отношение към другите е повече от това просто да казваме истината, то отразява Божия характер.

В свят, където измамата може да изглежда печеливша, нашата почтеност е нещо, което радва Бог.

Раби Зуся живееше много бедно, скромно и се отличаваше с безкористност. Той имаше един таен покровител, който незабелязано от време на време му пускаше по някоя монета.

Работите на този човек започнаха да вървят много добре и тогава той си помисли: „Ако този бедняк Зуся, може да направи толкова много за мен, защо да не отида при неговия учител, от него ще имам още по-голяма полза“.

Той веднага пренесе даренията си на раби Дов Беру в Мерерих, но на другия ден нещата в работата му започнаха да се влошават.

Нищо не разбираше, но отново отиде при раби Зуся, а той му обясни:

– Когато човек дава дарение на другите, без да прави разлика между тях, Бог също не прави разлика. Но ако човек стане предвидлив, Всевишният постъпва по същия начин.

Седейки на дивана близо до мястото за приемане на поръчки в един ресторант, непознатата забелязала един буркан с пари, събран за благотворителност.

Тя се поколебала за няколко секунди, но после грабнала плячката си и я изсипала в чантата си. След това напуснала мястото.

По-късно станало известно, че тези пари били предназначени за финансиране на изследвания на рака.

До момента на кражбата сумата от даренията била доста прилична.

Статуята на свободата е замислена като френски подарък за стогодишнината на Декларацията за независимост на САЩ.

Французите се ангажирали да построят и инсталират статуята, а американците да направят пиедестала.

До 1876 г. не успели да направят нито едното, нито другото. А събирането на дарения в САЩ ставало много бавно.

Въпреки това във Франция била готова ръката с факела. За реклама тя била представена на Световния панаир във Филаделфия, а след изложбата била преместена в Ню Йорк.

Посетители срещу заплащане можели да се изкачат на балкона на факела.

Едва след десет години пиедесталът бил построен и Статуята на свободата заела сегашното си място.

През 2011 г. на своя 9-ти рожден ден Рейчъл Беквис от Сиатъл помолила своите роднини и приятели вместо подаръци да прехвърлят предвидените за това пари на благотворителна ѝ страничка.

По такъв начин тя искала да събере 300 долара и да ги предаде във фонд, занимаващ се с построяването на кладенци за жителите на Африка.

Рейчъл събрала 200 долара. След половин месец попаднала в авария и умряла.

Нейната смърт привлякла вниманието на обществеността и на страничката ѝ започнали да идват повече дарения.

Били събрани над един милиона долара, което било достатъчно, за да се осигури чиста вода за 60 хиляди нуждаещи се.