Какъв ден само! И защо точно на него се случи всичко това. Тодор не можеше да си обясни, но бе силно потиснат и натъжен.

По пътя към дома срещна свещеника на тяхната църква.

– Здравейте! – вяло поздрави Тодор.

– Какво ти е, Тодоре? – попита загрижено свещеникът.

– Паднах и лошо се ударих – започна оплакванията си младият мъж – и след това всичко се обърка. Казаха ми, че това е лоша поличба.

– Всеки човек може да падне и да се удари, – опита се да го успокои свещеникът.

– Но не е само това, – тъжно заклати глава Тодор. – Падна иконата в стаята.

– Лошо си я поставил….

– Стараех се да не мисля за нищо лошо, – прекъсна го Тодор, – но се разболях, а после ми съобщиха, че ме уволняват от работа. Това означава, че все пак има някаква поличба?!

– Хората отдавна са наблюдавали природата и са забелязали неща, които предхождат дадени явление, – въздъхна свещеникът. – В това няма никаква поличба.

– Но…. – Тодор се опита да обясни още веднъж положението.

– Това, че си паднал е без значение, на всеки може да се случи. Това, че иконата е паднала е случайност. Разболял си се, благодарение на това, че твоят организъм се е оказал слаб. Уволнението от работата ти няма никаква връзка със всички тези неща. Не е нужно да търсиш връзки там, където ги няма.

– Тогава какво да правя? – Тодор все още беше объркан.

– Наблегни на духовния си живот, моли се, чети Библията си. Това ще те избави от много излишни и ненужни неща, и ще ти се дадат нови знания и възможности. Нека Бог да бъде с теб.

Тодор, макар и неохотно, обеща на свещеника, че ще послуша съвета му.

Един биолог наблюдавал мравка, която влачела сламка, явно превишаваща нейната сила.

На пътя ѝ се оказала голяма пукнатина, която мравката не можела да премине.

Обмисляйки положението, мравката спряла за няколко минути.
След това поставила сламката върху пукнатината, преминала по нея и я понесла по-нататък.

Какъв прекрасен урок е това за нас!

Много от нашите бремена могат да ни послужат за мостове по които духовно да се придвижим напред, ако изцяло се доверим на Господа.

Един проповедник дошъл в едно малко общество. Той носел със себе си тест за проверка на духовните дарби.

За да проверят своите дарби, вярващите трябвало да отговорят на десетки въпроси, отнасящи се до техните интереси, увлечения и неща, които желаят да правят.

Една жена видяла, че нито един от въпросите не ѝ „подхождал“. На малко от въпросите можела да отговори положително.

Тогава тя отишла при проповедника и му казала:

– Аз вече знам какъв е моя духовен дар?

– Какъв е? – с интерес попитал проповедникът.

– Мързел.

Приятел на скоро повярвал в Бога младеж го попитал подигравателно:

– И какво сега не си грешник?

– За съжаление все още греша …., – признал си новоповярвалият.

– Тогава каква е разликата между този, който беше и сега?

– По рано бях грешник, който тичаше след греха, а сега съм грешник, който бяга от него.

В един малък клас от 17 души имаше само пет момичета. Естествено те се чувстваха като кралици. Момчетата ги привличаха с бонбони и подобни неща.

Едно от момчетата си поговори с Катя след занятията.

– Ти кого повече харесваш Иван или мен?

– Иван, той ми дава шоколадови бонбони.

– Ами това е глупаво. Ще изядеш бонбоните и край, а фамилията е за цял живот.

– Какво общо има тук фамилията? – недоумяваше Катя.

– В това. Като се ожениш за него, цял живот ще се казваш Патарокова. Искаш ли това?

– Не! – поклаща глава Катя.

– Ето виждаш ли. А аз имам такава хубава фамилия! – започна да съблазнява дамата нашия герой.

Вечерта, когато баща му чу какво бе направил, бе солидарен със сина си.

– Браво, всичко много логично си ѝ обяснил. Запомни, сине, логиката е сила.

– А и бонбоните ще бъдат цели, – смирено се съгласи синът.