Тряс и всичко стана на парчета. Стоян стоеше насред стаята изненадан. Той съвсем нямаше намерение да я блъсне, едва ли да я събори …
Но тези негови тромави движения!
– А сега? – възкликна Стоян.
Настроението му се развали и започна да се ядосва:
– И защо? Съвсем слабо я докоснах…
Накрая осъзна, че трябва да вземе инструментите и да я поправи.
Това за него бе лесно, защото той обичаше да разглобява различни неща и да открива механизма, по който работят.
– Колко жалко, че с взаимоотношенията не е така лесно, – въздъхна Стоян.
Ето преди малко обиди сестра си и тя му е сърдита, а вчера удари Тони, най-добрият си приятел, който бе закаран в болницата.
В такива случаи му се искаше да изтича до мазето и да вземе инструментите, за да оправи нещата, но при тези обстоятелства клещите, отвертката и кой да е друг от тях, не можеха да му помогнат.
Дори думите не действаха в такива ситуация.
Когато наранеше някого Стоян искрено съжаляваше за стореното и обещаваше:
– Повече няма да правя така.
Тогава Бог му помагаше да разреши проблема, който сам беше създал.
Стоян често си спомняше думите на баща си, особено след като се сблъскаше с някого и го нагрубеше:
– Възстановяването на разбитите отношения не е лесно, но това, че Божиите обещания са се изпълнявали не само в миналото, но и днес, ни дава надежда. Бог винаги ще ни помага да се помирим със всеки, защото винаги е до нас и ни води.
