Семейство Симеонови много обичаха да пътуват. Когато решат да пътуват те се стремят да изберат най-добрия и ясен маршрут.

Петър, главата на семейството, в колата си има достатъчно техника, която му помага в това начинание. И въпреки това когато тръгнат на път, понякога се губят, защото Петър не е обърнал внимание на някое предупреждение или е пренебрегнал предложения маршрут.

– Моята задача е да задам дестинацията, – обясняваше Петър на сина си, – а джипиесът ми е отговорен, да изчисли всичко и да ми предложи решение.

– А ти съобразяваш ли се, следваш ли стъпка по стъпка, това, което ти е предложил джипиесът? – попита Тихомир баща си.

– Ако го следвам, – уточни Петър, – накрая чувам съобщението: „Вие достигнахте дестинацията“.

– Интересно е, – намеси се Марта, съпругата на Петър, – как общуваш с техниката и как получаваш необходимите инструкции, при положение, че това очакват хиляди коли?!

– Сигурно така Бог чува и отговаря на хилядите ни молитви, – засмя се Петър.

– Моля Бога да ме води в правилния път, – каза Ралица, дъщерята на Петър, – да ми помага да различавам знаците по него, за да стигна до целта.

– Той чува молитвите ни, – каза Марта, – дори когато хиляди други гласове викат към Него.

– Когато пренебрегна Божието водителство, – допълни Петър, – тръгвам в грешна посока.

– Ако започнем денят с молитва, – обади се Ралица, – Господ ще ни води и ще ни помага да преодоляваме предизвикателствата.

– Макар да не ни е лесно в житейското пътуване, – каза Петър, – ако гледаме към Бога, един ден Той ще ни каже: „хубаво, добър и верен, слуго“. нека всеки ден да търсим пътя на правдата и да следваме Божието водителство.

Бог е единственият източник на истинско блаженство. Той ни предлага блага, които ни се струват, че можем да намерим на земята: удовлетвореност, безопасност, мир, надежда за бъдещето.

Работата, човешките отношения, пари, власт, положение в обществото, всичко това не може да ни помогне да достигнем настоящето щастие. Това може да ни даде само Бог.

Но колко е трудно да се повярва това! И не е чудно, че ако не бяхме повярвали в Христос, ние си оставаме духовно слепи. Не можем да видим Божията истина, докато Святият Дух не ни отвори очите.

Но такава слепота може да стигне и повярвалите, ако започнат да живеят по законите на този свят, стремейки се към светското щастие.

„Блажени са тези, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят“. Това е Божие обещание и то е неизменно.

Богатство или праведност? Каква е твоята цел?

Няколко весели жители на Ашвил си направили на улицата импровизирана водна пързалка, която се радвала на голям успех сред всички съседски деца.

Даже някои възрастни не устояли на изкушението и няколко пъти се плъзнали по пързалката, но се намерили и хора, които не били доволни от тази идея.

На някои била толкова чужда тази веселба, че повикали полиция с искане да се закрие тази импровизирана пързалка, защото пързалящите се на нея силно шумели.

Но нещата не тръгнали по сценарий. Полицаят дошъл на  мястото, оценил обстановката и приел необичайно решение. Не закрил пързалката, а се присъединил към забавата.

Когато офицери помолили от местните жители надуваеми лодки и торби за боклук, на които можели да се плъзнат надолу по пързалката, те не повярвали на ушите си.

Не е изненадващо, че веселите служители на закона станали герои на деня и се помнели за дълго от пързалящите се по импровизираната водна пързалка хора.

Когато спасители от Виктория, Австралия, получили обаждане за ударено кенгуру от кола, веднага отишли на мястото на произшествието.

Безсърдечният шофьор успял да избяга, а самото животно за съжаление загинало. И когато спасителите вече мислели, че няма какво повече да направят там, Мелани Фрейзер забелязала малка ръчичка, която се подала от торбата на умрялото кенгуру.

Вътре се оказало съвсем малко телце, което по странен начин привлякло вниманието на хората, Мелани си казала:

– Колко страшно би станало, ако не бях забелязала малкото. То неминуемо щеше да бъде обречено на смърт.

Кенгурчето отвели в приюта, а после го предали на Кристина Гилмор, която се грижела за друго кенгурче останало без майка, което се казвало Нелсън.

Новият член на семейството нарекли Дейвън и Кристина се шегувала:

– Сега се чувствам като майка на две новородени синчета.

Въпреки, че Нелсън е по-голям от Дейвън, тяхната любяща „майка“ е уверена, че когато пораснат, добре ще се разбират.

91 годишната Йохана Квас поразила аудиторията, показвайки няколко гимнастически упражнения в телевизионно предаване, където е поканена като гост.

Но не само водещият и зрителите седели с отворени уста от изумление, в предаването присъствала олимпийската шампионка Симона Байлс.

Дълбоко развълнувана, шампионката прегърнала старата жена и казала:

– Ще бъда много щастлива, ако на тази възраст мога да демонстрирам нещо подобно.

Добрата подготовка на Йохана лесно може да се обясни. Тя е родена в Германия и винаги е обичала спорта, особено гимнастиката. През целия си живот е работила като учител по физическо възпитание.