Дошла една група работници. Началникът и казал да изкопаят дълбок канал. Всички работници започнали да копаят само един от тях се бунтувал:
– За това, че Адам и Ева са съгрешили, аз сега трябва да копая. Ако не бяха направили това, сега щях да си почивам, а не да превивам гръб.
Началникът го чул. Дошъл до работникът и го помолил да го последва. Завел го в стаята и му казал:
–  Починете си тук. Можете да си пускате телевизора. Ако сте гладен земете си от плодовете на масата. Само не отваряйте тази книга.
Работникът постоял в стаята, пускал си телевизора, изял един банан, но му доскучало и си помислил: „Защо не трябва да пипам тази книга?“
Приближил се, огледъл се и някакъв вътрешен глас му пошепнал:
– Погледни в нея, в стаята няма никой. Кой ще те види?
Работникът отворил книгата, а вътре бележка:
„Иди да работиш, грешнико!“

Един човек четел Библията, докато пътувал във влака. Изведнъж на лицето му се появило удивление.
– Това е интересно, – промърморил човекът, – така и трябва да бъде.
– Какво толкова интересно прочетохте? – попитал младежът седящ до него.
– Господ е разделил Червеното море и евреите са преминали по-сихо. Това е истинско чудо! – възкликнал четящият.
Младежът се засмял и казал:
– Глупости, учените казват, че тогава водата е била до колене.
Мъжът продължил да чете по-нататък. Изведнъж скочил:
– Но това е много яко!
Младежът недоверчиво надникнал в книгата:
– Какво толкова е станало пък сега?
– Там , където водата е била до колене, както твърдяхте вие, Бог е потопил цялата египедска армия._

Цар Артабан изпратил на равина Светия Юда перла с голяма стойност, с молба
да му върне също толкова ценно нещо. Получил мезуза. Това бил свитък от
пергамент направен от ритуално чисто животно, което съдържало част от текст
на молитва.
Царят казал:
– Аз ти изпратих нещо безценно, а ти ми връщаш нещо, което едва ли има
някаква стойност!
Тогава равинът отговорил:
–  Твоята ценна вещ е съвсем различна от моята. Ти ми изпращаш нещо, което
трябва да пазя, а аз ти изпратих нещо, което ще те пази.

По-велик е оня, който следва заповедите от любов, отколкото оня, който ги
следва от страх. Изразът на тази любов е „ограда“ издигната около тях, за
да ги зашити от насилие.
За това се препоръчва, когато спазваш една повеля, освен смирение, човек
трябва да е сигурен, че е изпълнил дълга си.
На какво прилича това? На човек, който пази овощна градина. Ако я пази
отвън, цялата е защитена, ако я пази отвътре, защитено е това, което е под
него, а онова зад него остава незащитено.

Хората се различават един от друг. Някои са достойни за похвала, други не.
Има четири вида люде.
Онези, които казват: „Моето си е мое, твоето си е твое“ са обикновени хора.
Онези, които казват: “ Моето е твое и твоето е мое“ са глупаци.
Онези, които казват: „Моето е твое, а твоето твое“ са благочестиви.
А онези, които казват: „Моето е мое и твоето е мое“ са нечестиви