Въпреки всичко този човек се наслаждаваше на живота. А околните, поне той така мислеше, се радваха на съществуването му. Но тази взаимна радост трябваше постоянно да се поддържа „от разстояние“.
Защото той имаше един лош навик или по-точно, ужасна пристрастеност. Абсурдно влечение към откровеността, с която заобикалящият го свят нито бе свикнал, нито мислеше да свиква. И тази нелепа мания да бъде откровен му навличаше множество проблеми. Човекът казваше: „Аз съм добър в професията си“ и хората му лепваха прозвището „самохвалко“.
Рискуваше в ситуации, от които други гледаха да избягат и го наричаха „всесилен“.
Хвалеше се с честно постигнатите си успехи и околните го наказваха за суетата му.
Биваше искрен, като казваше: „Не искам да те виждам“ и събеседникът му надаваше вик, че е агресивен.
Спираше да посещава местата, където не искаше да ходи и го обявяваха за темерут.
Отказваше да лъже и го сочеха с пръст заради жестокостта му.
Отказваше да бъде „като всички“, за да не се обезличи и всички го обвиняваха, че иска да бъде център на внимание.
Той, колкото и странно да звучи, никога не можа да разбере никого!
Какво остава от живота на токова човешко същество? Тогава се питаш: Струваше ли си този живот?

Между индианските вождове имало един, когото наричали Секвоя. Но ще сгрешите, ако си помислите, че той е бил дивак, размахващ  томахавка, ловец на скалпове. Бил е много културен човек, изобретател на индианската писменост.
Именно в негова чест индианците нарекли дървото секвоя. Американските секвои са били открити преди около сто години и наречени калифорнийски борове или мамонтови дървета. Мамонтови може би затова, че сухите клони на старите секвои напомнят зъби на мамонт.
Първият изучил секвоята ботаник англичанин пожелал да увековечи името на английския герой пълководец Велингтон и в негова чест нарекъл дървото „Велингтония гигантея“. Но американците се обидили, запротестирали, тяхното американско дърво да нарекат на името на англичанин, при това на генерал!
И американските ботаници нарекли дървото на името на своя национален герой Вашингтон: „Вашингтония гигантеа“.
По-късно станало ясно, че и едното, и другото име са неправилни, тъй като новото дърво представлявало нов вид, но не и нов род. Затова напълно заслуженото название „Гигантеа“ можело да бъде поставено, но родовото название трябвало да бъде друго. Такова, каквото си е имало и по-рано известното дърво от този род „Секвоя семпервиренс“ — вечноживееща секвоя.
Така вождът на индианците победил националните герои на Англия и Америка.

Синът на Никита Хрушчов си спомня, че баща му имал две чаши.
Едната била висока, тясна, 25 грама, а другата изглеждала огромна и солидна. Той често се хвалел със втората.
Вътре била запълнена със стъкло, а за течността оставали няколко милиметра на повърхността. От далеч чашата изглеждала напълнен до края.
Тази чаша му била подарък от жената на американския посланик Джейн Томсън. Тази чаша била доста удобна, когато често се налагало да се вдигат тостове.
Такава чаша наистина съществува и е много удобна за по-големи гуляи.

Колкото и да си подготвен от пътеводителите и книгите, пак ще останеш поразен, кагата видиш Йелстоунския парк. Природата сякаш тук е събрала всички причудливи форми, контрасти и багри. Всичко онова, което може да учудва и да очарова.
Планини, клисури, водопади, езера, гори се сменяха едно след друго като в калейдоскоп. Водата на горещите извори изхвърля частици вар, които като изстине, се втвърдява и образуват цяла система от тераси, сякаш издялани от мрамор. Тези тераси са ту тесни, ту широки. Те са обградени от висулки и фантастични дантели от сталактити. Съвършено белите тераси се сменят със светложълти, розови, сини, зелени, кафяви… Особено интересна е една висока тераса, която се нарича Кухнята на дявола. Това е тъмно пространство, в което се чува  глух тътен. Наоколо изхвърчат, като черни парцали, прилепи и почти докосват влезлите с крилете си…
И изведнъж нова декорация.  Златна врата от лава в златистожълт цвят, Лебедово езеро, дива планинска местност със снежни върхове.
По-нататък е Басейнът на гейзера Герис и горещите извори на Черния мърморко, Човек на минутата, изхвърлят струя всяка минута, Постоянно изригващи през двадесет минути. По-долу разноцветни кални извори, розови, жълти, бели….
Тези извори с шум изхвърлят гореща вода и тя падаше на земята във фантастични каскади.
Тюркоазната водна колона с необикновена синева и прозрачност се отразява в огледалната повърхност на Призматичното езеро. Наоколо има множество гейзери и горещи извори, мънички планински езера, изумрудени поточета с водопади…
Ето причудливият по форма гейзер Улей, Устничка, Лъв. А по-нататък, всред скалите, преливащо в топази и рубини, лежи Изумрудното езеро. То очарова.
Наистина и тук както навсякъде се виждат хотели за туристи, къщички с бензинови колонки за обслужване на автомобили, забавни павилиончета с разхладителни напитки.  И навсякъде натрапчиви реклами по стените, по оградите, по крайпътните дървета и даже по скалите. Тези реклами за зъбни пасти, тиранти, бръсначи, патентовани лекарства обезобразяват тези най-красиви в света пейзажи. Но по стария път се виждат още съвсем незасегнати  места.

Знаете ли историята с името на секвоята? — запита, усмихвайки се, Бари. — Между индианските вождове имало-един, когото наричали Секвоя. Но ще сгрешите, ако помислите, че той е бил дивак, размахващ томахавка, ловец на скалпове. Той бил много културен човек, изобретател на индианската писменост. Именно в негова чест индианците нарекли дървото секвоя. Американските секвои са били открити от ите преди около сто години и наречени калифорнийски борове или мамонтови дървета. Мамонтови може би затова, че сухите клони на старите секвои напомнят мамонтови зъби. Първият изучил секвоята ботаник англичанин пожелал да увековечи името на английския герой пълководец Велингтон и в негова чест нарекъл дървото „Велингтония гигантея“. Но американците се обидили, запротестирали: тяхно, американско дърво да нарекат на името на англичанин, при това на генерал! И американските ботаници нарекли дървото на името на своя национален герой Вашингтон: „Вашингтония гигантеа“. Обаче по-късно станало ясно, че и едното, и другото име е неправилно, тъй като новото дърво представлявало от себе си нов вид, но не и нов род. Затова напълно заслуженото название „Гигантеа“ можело да бъде поставено, но родовото название трябвало да бъде друго, такова, каквото си е имало вече по-рано известното дърво от този род — „Секвоя семпервиренс“ — вечноживееща секвоя. Така вождът на индианците победил националните герои на Англия и Америка.

Един съвет гласи: „Бъди опашка сред лъвовете, но не и глава сред лисиците“,
т. е. .незабележим сред личните, отколкото съмишленик на недостойните, за
да изпъкнеш сред тях.
Не веднъж се е подчертавало, че е по-добре да страниш от блясъка на славата
и да избягваш постове, които привличат погледите. Едно от нещата скъсяващо
дните на човекът е възгордяването.
Властта ограбва ония, които я приемат.
Идеята не да се внуши бягство от отговорност на висок пост, а да се осъди
продиктуваният от себични подбуди стремеж към него. Това сполучливо е
изразено в един афоризъм: „Няма ли около теб човеци, бори се да бъдеш
човек.“