Бродел демон нетърпелив да вземе душата на някого. Преди да вземе душата му, демонът карал човека да изпадне в отчаяние. Това било обичайна практика.
Демонът видял едно момиче, което стояло и се усмихвало. Той пристъпил към него и го попитал:
– Защо се усмихваш?
– Щастлива съм с моя любим! Чакам го, той скоро ще дойде, – казало момичето.
Демонът махнал с ръка и разделил момичето от любимия й. Но то продължило да се усмихва.
Демонът се изненадал:
– Защо се усмихваш? Нали ви разделих?
Момичето отговорило:
– Ти ни раздели, но не взе щастливите ни спомени, за които му благодаря!
Демонът отново махнал с ръка и й отнел паметта, но момичето продължавало да се усмихва.
Демонът бил като зашеметен:
– Отнех ти паметта! Ти не знаеш коя си, не си спомняш любимите хора! Защо на лицето ти има усмивка?
Момичето казало:
– Не помня коя съм аз, не си спомням близките си….. Но аз мога да ги намеря и отново да се влюбя! Не е ли прекрасно това, да придобиеш нови чувства?
Демонът се ядосал:
– А, ясно, разбирам в какво се състои работата! Чувствата!
И той отнел възможността на момичето да чувства. Направил сърцето й хладно и безразлично, но момичето продължило да се усмихва.
– А сега какво? – изкрещял демона.
– Аз не чувствам нищо. Усмихвам се, защото никой вече не може да ми причини болка! – казало момичето
Демонът я погледнал, махнал с ръка и си тръгнал…. При момичето дошъл любимия й и я прегърнал.
– Благодаря ти, скъпи, тук  стана студено….. усещаш ли ? – прошепнало то.
– Мисля, че твоята усмивка ще стопи всеки лед! – казал приятеля й.
Момичето се усмихнало. Двамата се хванали за ръце и тръгнали по алеята… Демонът се загледал след тях.
– Изглежда оптимистка….., но този свят е пълен отчаяни и огорчени…, – промърморил демона и тръгнал да търси друга жертва.

Той беше не само хирург, но и лекар. Понякога, в случаите, когато лекарствата не помагаха, той прибягваше и до други средства. Веднъж се скарал с едно семейство, чийто домашен лекар беше, и те престанали да го викат. Но след време пак прибегнали до него.

Стопанката на къщата лежала тежко болна и лекарите я били отписали. Докторът  влязъл в стаята, спрял се и се загледал мълчаливо в болната.

На главата си носел своята огромна шапка с увиснала периферия, а под мишницата голям хляб.

И както си стоял и гледал съсредоточено, чупел хляба, дъвчел, а трохите падали по палтото му и на пода. Жената лежала бледа и неподвижна, със затворени очи. Край леглото се били събрали домашните, кой прав, кой коленичил и тихичко хлипали.

Изведнъж докторът започнал да взема шишенцата с лекарствата, да ги подушва едно по едно и да ги изхвърля пренебрежително през прозореца. Когато изхвърлил и последното, пристъпил до леглото, оставил хляба на гърдите на умиращата и креснал:

–  Какво сте се разревали! Нищо й няма. Тя се преструвала. Я си покажи езика!

Хлипанията мигом престанали и разгневените близки забравили скръбта си. Почнали да ругаят доктора, задето се държал така лошо пред един смъртник.

Ала той ги прекъснал грубо:

– Тъпаци! Вие ли ще ме учите? Казвам ви, че нищо ѝ няма. Болна е от мързел. Трябва й само парче печено месо и едно изкъпване. С нейните префърцутени номера, тя…

Тук умиращата станала от леглото и в очите ѝ заискрял войнствен блясък. И тя изляла върху доктора цялата си наранена душа.  Истинско изригване на вулкан, съпроводено с гръмотевици, светкавици, вихрушки, трусове, вулканични камъни и пепел.

Така той предизвикал желаната реакция и жената се оправила.

Такъв беше докторът чието име бе толкова известно и толкова тачено в долината.

Жалко, че светът трябва да се отказва от толкова много хубави неща само защото били нездравословни. Аз лично се съмнявам, че Създателят може да ни е дал нещо, което използвано с мярка, да е нездравословно.

Изключение правят само микробите! И все пак има хора, които упорито се лишават от редица неща, били те за ядене или пиене, спечелили си по един или друг начин съмнително име.

В името на здравето тези хора се отказват от какво ли не. И какво им остава? Напрежение, мъка поради невъзможност да се постигнат желаните резултати…..

Странна работа! Все едно да дадеш цялото си състояние за някоя крава, която вече не пуска мляко.

Защото в много молитви, без да подозирате, искате далеч повече, отколкото ви се струва. Това става обикновено ако не сте помислили предварително.

Добре, помолили сте се. Помислихте ли за какво точно се молите? Една молитва ли е това? Не, това са две молитви — едната, произнесена гласно, а другата — непроизнесена. Но и двете стигнаха до ушите на този, който ги чува и изречени, и неизречени. Какви са тези изречени и неизречени молитви? Нали изразявате едно желание в молитвите си.

Помислете върху това. Когато молите за успеха на своите дела и постъпки, бъдете внимателни, защото без да искате, може да навлечете беда на съседа си. Не вярвате ли? Ако се молите за дъжд, който е нужен за вашите ниви, вие същевремено се молите беда да сполети съседа ви, чиито ниви не се нуждаят от влага и дъждът може само да ги повреди.

Когато сте във война или участвате в конфликт, вие се молите за победа и утвърждаване на вашата истина, но помисли ли сте какво носи на другите, които са срещу вас? Смърт, вдовици и сирачета, разрушени домове, депресия, мъка ……

За това, когато се молите внимавайте какво точно искате. Все пак не живеете сами на тази земя.

Предполагам ще се съгласите, че е неприятно с петите си да усещаш асфалта и да събираш върху тях цялата мръсотия на улицата. Ами през зимата, май не трябва изобщо да излизаме от къщи?
Не много отдавна нашите прабаби и прадядовци са имали само по един чифт обувки и който е станел пръв, той ги е надявал….
Първото споменаване на обувките е от осмото хилядолетие преди новата ера. Тогава хората са използвали различни приспособления, просто за да се придвижат.
За сега най-удобни се смятат маратонките и обувките с ниска платформа. Много жени се отказват да носят обувки на високи токове.
Но днес хората се шокират от някоя нова модна обувка. Например, през 2008 г., Виктория Бекъм пусна обувки, които нямат пета. Жени изпробвали тези обувки твърдят, че са много удобни. Въпреки това, лекарите не подкрепят тези обувки, защото те имат отрицателно въздействие върху стъпалото и крака, като цяло.
Да изненадват хората с нов вид обувки е станало традиция на съвременните дизайнери. В последно време към създаването на нови модели обувки се отнасят както към създаване на архитектурен шедьовър.
Така например, Julian Hakes създаде обувки, които нарече Mojito Shoe. Те са модел, в които са отбелязани местата за петата и пръстите, но средната част напълно липсва.
Външният им вид е привлекателен, но ако държите за здравето си, то по-добре не ги носете, тъй като тези обувки предизвикват проблеми с краката.
Можете само да ги гледате или да ги поставите в дома си като декорация, ако толкова много ви харесат.