Това се е случило през есента на 1904 г. Търговецът на чай и кафе Томас Силиван от Ню Йорк решил да изпрати на клиентите си образци от продуктите си за проба.
Тогава стоките му се съхранявали в големи тенекиени кутии и било икономически неизгодно да им изпрати такива големи разфасовки. Тогава му дошла идеята да разпредели малки количества от продуктите, който продава, в малки пакетчета от тъкани, предимно коприна и муселин.
Потребителите сметнали, че такива пакетчета са много по-удобни от обичайните опаковки.
Първоначално пакетчетата за чай са се шили на ръка и това е продължило до 1929 г. Много по-късно те станали хартиени. Но сега някои елитни продукти се пускат в пакетчета от коприна.
В края на 1050 г. в компанията Teekanne е направила патент върху две пакетчета с конец и етикети, Те се варели много по-добре, тъй като в хартиената торбичка с чай водата навлиза по-бързо, а чая става по-пълноценен.

Един любознателен ученик бил силно депресиран, защото учителите постоянно го критикували.
– Дай ухо на критиката, – посъветвал го един възрастен човек. – Тя ще ти разкрие това, което скриват от теб приятелите ти.
След това добавил:
– Критиката не трябва да те угнетява. В чест на критиците паметници не се издигат. Но такива са били построени за хора, които са се вслушали в „хапливите думи“ и са променили нещо в себе си и в живота.
Лесно е да се критикува, но трудно е да се поправиш, особено ако думите са справедливи и болезнено засягат сърцето.

Южнокорейският учен Ким Чжон-Хван е решил да прибави на робот човешки чувства.
Той е разработил специален софтуер, който ще мотивира машината да чувства, дори да изпитва страст. В основата на програмата му е вложена мини програма наречена „изкуствени хромозоми“, която в опростен  вид имитира човешките гени и определя „личността на робота“. Освен това, тези „изкуствени хромозоми“ могат да се онаследяват и от други роботи.
Ким Чжон-Хван се опасява, че ако неговият експеримент има успех, това ще предизвика известно недоволство сред религиозните хора. Той смята, че масова продажба на „емоционални роботи“ ще започне чак след 20 години.
Междувременно, други южнокорейски учени са създали „електронна кожа“, която е осезателен чувствителен елемент, функционално неразличим при докосване от човешката кожа. За основа при създаването на този чувствителен елемент е послужил изкуствения каучук. Очаква се тази разработка да послужи за покритие на съществуващите вече роботи – хуманоиди.

Андрей Бонар от Глазгоу бил образован и примерен християнин. Славата на безупречния му живот така бързо се разпространила, че много започнали да кръщават децата си с неговото име. Чрез него към Господа се обърнал един млад човек, за когото Бонар бил пътеводна звезда.
Случило се така, че този млад християнин прочел във вестника, че Андрей Бонар е починал. Натъжен той тръгнал към дом му и си мислел: „Какво ще правя сега без него? Сега всичко пропадна.“
Изведнъж чул:
– Не се опирай на Андрей Бонар, той е слаб и няма да може да те удържи.
Погледнал на там, от където идвал гласа и видял момиче и бавачка с две деца. Те се опирали един о друг, а били кръстени на Андрей Бонар.
„Това е един урок за мен, – казал опечаленият млад християнин. – Не разчитах ли прекалено много на Бонар, вместо да се опра на вечния и жив Господ? Ето той умря, а аз останах без опора.“
Християнската надежда е един от атрибутите на духовното въоръжение. Надеждата в Бога не допуска колебание. Господ не благоволи да помага на тези, които се надяват на човешко богатство, слава и светско могъщество, а само понякога на Бога. Напротив, човек напълно трябва да уповава на Божията помощ.
Винаги гледайте към Господа, защото той спасява надяващите се на Него. Никога не се препъват тези, чиято опора е Господ. „Надяващите се на Бога ще благоденстват“.

Хавайски и турски учени са отгледали няколко генномодифицирани заека, които светят в тъмнината. Те изглеждат абсолютно като своите събратя, но ако в стаята се изгаси осветлението започват да светят със зелена светлина.
Изследователите са правили опит с осем заека, но само с два от тях се е получил искания резултат. Такива флуоресцентни зелени животни са създадени благодарение на въвеждане на чужд генетичен материал в ембрионите на бъдещите зайчета. Учените са забелязали, че при изменение на условията на осветеност, ембрионите започват да светят с необичайни за тях цветове.
Този факт потвърждава, че ембрионите са приели новия генетичен материал, който напълно се е слял с генетичната им структура.
В допълнение, експертите посочват, че генетично модифицирани зайци не показва никакви признаци на заболяване, които да сочат, че телата им не са приели неизвестен генетичен материал. В този случай, продължителността на живота на генетично модифицирани зайци е същия, както и при обикновените зайци.
Такива експерименти не се правят за първи път. Изследователи от Уругвай благодарение на генното инженерство са създали овце, които светят със зелена светлина, когато са изложени на ултравиолетови лъчи.