Повече от хиляда мюсюлманските граждани на Норвегия са направили символичния „пръстен на мира“ около синагогата в Осло.
Протестът е бил организиран в знак на солидарност с евреите и в знак на протест срещу обстрела на синагогата в съседна Дания. Участниците в митинга скандирали:
„Не на антисемитизма! Не на ислямофобията!“
Акцията се е състояла точно една седмица след терористичните атаки в Копенхаген. В Норвегия е имало само около хиляда евреи, а мюсюлманите са били 150-200 хиляди.

Васил Петров днес беше в училище. Синът му бе счупил два прозореца, насинил окото на момче от по-малките класове и се бе държал грубо с учителката си.

За да изгони болката си от посрамяването си, Васил беше седнал в близката бирария пред една голяма халба бира.

Минчо, съседът им го видя и като усети, че е угрижен, отиде при него.

– Какво ти е, Васко? Болен ли си?

– Моя хубостник такива ги е свършил в училище, че се чудех къде да се скрия от срам, – едва не проплака Васил.

– Младото поколение расте в атмосфера на задоволеност. Затрупваме ги с какви ли не играчки, – подхвана от далече Минчо.

– Това е най-малкото. Погледни го моя, две педи е от земята, а вече е независим и самостоятелен. А какви ги върши?

– Неукрепналите ни деца попадат под медийната инвазия на света. – каза Минчо.  – Всичко това срива авторитета на родителите. Васко ти постояно си на работа и не ти остава достатъчно време да се занимават с децата си. На кого ги оставяш тогава? На развлекателната индустрия, телевизията и компютъра, както и на „педагогическите“ методи на улицата.

Васко сякаш не бе чул думите на съседа си, а се нахвърли яростно:

– Виж как ги възпитават днес в училище!

Минчо се опита да влее малко разум в главата на провинилия се баща:

– Мисленето на младия човек  се влияе от медиите, а не от училището, за това се държат така. Какво гледат по филмите, забавните програми, шоута и какво ли още не от този боклук? Ще се съгласиш, че всичко това ги прави  необуздани, егоисти, спомагат за развитието на детска престъпност, стават агресивни, започват рано да правят секс и всичко това в комплект с отсъствието на респект към учителите и възрастните хора.

– И какво да правя? – започна да се оправдава Васил. – От сутрин до вечер съм на работа, прибирам се уморен. Кога да намеря време за моя калпазанин. В повечето случаи го оставам на майка му. Тя се оправя с него.

Минчо въздъхна:

– Всичко отрицателно, поради незаинтересованост ни,се натрупва още в първите 7 години у детето, а това носи горчиви плодове за поколения напред.

Васил махна с ръка и удави притесненията си в чашата с бира.

Доктор Андреева отдавна работеше в малка болница почти накрая на града. Вчера в края на работния ден докараха възрастен мъж. От анамнезата му тя разбра, че мъжът живее сам.
Той стоеше отпуснат. От него се усещаше мирис на застоял пушек. Беше напълно безразличен към околните.
От картона му в архива Андреева разбра, че е болен от 5 години. Правена му е операция, но след нея не се е появявал на контролни прегледи.
На другия ден в в болницата дойде мъж на средна възраст и попита:
– Вчера при вас постъпил ли е на лечение Стоян Харитонов?
Изпратиха го да попита в служебната стая.
– Вчера го докараха, – обади се Андреева. – В шеста стая е. Вие роднина ли сте му?
Мъжът въздъхна, заби поглед в пода и каза:
– Син.
– Да ви заведа при него?
– Не, не е нужно. Кажете ми, какво трябва да му донеса?
– Нещо, – вдигна рамене лекарката, – което обича.
– А какво обича?
– Не зная. Мислех, че вие ще ми кажете.
– Той не живееше с нас. Преди 30 години се разведоха с майка.
– Ако искате ще дойда с вас до стаята му, – предложи лекарката.
– Не, не мога.
– Защо?
– Мразя го. Заради майка дойдох, тя ме помоли.
– Обидил ли ви е с нещо?
– Не помня. Пиеше много. Помня, … как мама много плачеше.
Синът идваше всеки ден, в точно определено време, като по часовник. Сядаше в коридора на болницата, стискаше ръце и гледаше в една точка. Понякога, ставаше, отиваше до прозореца и гледаше дълго време към улицата.
Питаше за състоянието на баща си, донасяше плодове и памперси, и си отиваше, за да дойде  на другия ден пак.
Това продължи почти месец. Когато Стоян Харитонов почина, от болницата позвъниха на оставения телефонен номер от сина му. След половин час синът дойде. Попита само:
– Какво трябва да направя и къде да отида?
– Почакайте, докато приготвим епикризата му.
Той дойде до затворената врата на стаята, където лежеше баща му. Погледна въпросително към Андреева. Тя мълчаливо кимна с глава.
Синът постоя малко без да продума ….. натисна дръжката на вратата и влезе…..

Всички знаят, че всички котки мъркат. Това е тяхната „обединяваща“ способност.
В Интернет могат да се срещнат малко неверни неща за това умение и по-специално, че зайците, катериците, морските свинчета, тапирите, слоновете, горилите и миещите мечки, че също можели да мъркат.
Но всичко това е лъжа, до известна степен. Защо известна степен?
Изброените животни също могат да издават звуци, подобни на мъркане, но това не е същото, което издават котките.
Но има два вида Жьоне, нещо средно между котка и мангуста, които са способни да мъркат, та нали са „полу котки“.
Така че не вярвам, някой друг вид, освен котката и двата вида Жьоне да могат да мъркат.
Другите животни произвеждат подобен звук, която се получава при вдишване и издишване, но това съвсем не е мъркане.

Изобретателите отдавна се опитват да създадат подводен апарат за дишане, които се захранва с кислород, изтеглен от водата, по подобие на хрилете. Израелският изобретател Алон Боднер се е доближил най-много до целта.
Устройството, наречено LikeAFish работи, използвайки центрофуга, която понижава налягането на водата в херметична камера.
Тъй като водата съдържа много малко кислород, през устройството трябва да преминат около 190 литра в минута, за да може обикновен човек да диша спокойно. Въпреки това, единствената реална бариера за изпълнението са размерите и теглото, но устройството може да бъде взето за въоръжение в армията през следващите няколко години.
Подобна система ще даде възможност да се остане на дъното, без доставка на още кислород и намаляване на количеството на азота на въздействието, на който е изложен водолазът.
През 2012 г. компанията е проверила възможността на прототип да се монтира на военноморска подводница. Днес е възможно да са постигнати по-добри успехи.