Един кораб потънал. Двама корабокрушенци успели да се хванат на една дъска и едва се задържали над водата.

Един от тях започнал да се моли:

– Господи, прости ми! Аз много греших, пиех, пушех и мамех ….повече никога …

– Спри! – казал втория. – На хоризонта кораб.

Една жена се накъдрела, но това никак не ѝ отивало. Просто опита да изглежда по-различно, бил неуспешен.

Когато се прибрала в къщи, осемгодишният ѝ син казал:

– Мамо, приличаш на овца.

Жената изобщо не се обидила.

Тя отговорила:

– Овца, но от стадото на Бога!

Има писмени доказателства, че М.В.Ломоносов е бил блестящ полиглот. Става въпрос за отговора му на въпроса: Какви езици владеете и до каква степен? Документа датира от 1760 г. и е написан собственоръчно от Ломоносов.

Тези езици, които знаел перфектно били отметнати с (x), те били 11 на брой. На много други езици Ломоносов четял без речник и можел напълно сносно да разговаря на тях и да ги разбира.

Ето списъкът им: Португалски, испански, френски (х), английски (х), ирландски, немски (х), холандски, датски, норвежки, шведски, италиански (х), полски (х), чешки, български, унгарски (х), монголски, фински, литовски, ливонски, чухонски, румънски, иврит  (х), гръцки (х), словенски (и), турски, татарски, сръбски, пермски, руски (х).

Друг известен полиглот е Лев Николаевич Толстой. Той е знаел 15 езика, включително английски, френски и немски съвършено, лесно четял на полски, чешки и италиански. В допълнение, той е знаел, гръцки, латински, татарски, украински и църковно-славянски, а също е изучавал холандски, турски, иврит, български и много други езици.

Обучаващият преглежда специални видове клипове за 15-20 минути през деня. Той слуша аудио материали в удобно време, „между делата“ си.

Предполага се, че този метод позволява да съхранявате голямо количество лексика за относително кратък период от време. По-скоро това не е метод за изучаване на езика, а технология за запомняне.

Идеята за 25 кадър се е появила още през 1957 г. благодарение на американския психолог Джеймс Вайкери.
Стандартна скорост на движение на лентата в проектора е 24 кадъра в секунда. Поставянето на двадесет и петия кадър зрителят няма да забележи, но информацията, носена от „невидим“ кадър, здраво ще се закрепи в човешкото подсъзнание.

Няма да давам оценка за метода, но ще отбележа, че за мен поне  е малко съмнителен.

Навярно всеки от вас е чувал, че клиента винаги има право. В действителност, в конкурентна среда се води борба за всеки човек, по всевъзможен начин. Насърчават клиентите си и се  стремят да привличат нови такива. Но някои клиенти са прекалено нагли.

Милка беше на работа като продавачка в супермаркет. Тя учеше в университета и по време на ваканцията работеше на половин работен ден.

Веднъж в магазина влезе майка със седемгодишната си дъщеря. Жената беше облечена по последна мода. Косите ѝ бяха боядисани в ослепително бяло, на лицето ѝ се забелязваше обилен грим, а през рамо бе наметнала чанта от известна марка.

Жената избра необходимите стоки и ги натрупа на куп върху транспортната лента заедно с талони за отстъпка. След това каза на Милка пренебрежително:

– Оправете ги!

Въпреки грубото отношение, Милка ѝ се усмихна и я помоли:

– Моля ви разделете талоните с отстъпка върху закупените стоки, така по-бързо ще ви обслужа.

Жената махна с ръка на касиерката, изсумтя презрително и започна да говори по телефона си.

Милка провери талоните. Почти всички бяха от други магазини, а освен това се оказаха и с изтекъл срок.

– Не мога да ви направя отстъпка, – каза Милка на жената, – защото вашите талони са с изтекъл срок.

Когато чу това, жената не на шега се ядоса:

– Това са моите талони и според тях ми се пада отстъпка.

– Но те са със изтекъл срок….

– Извикай началника си, нямам време да слушам глупостите ти.

Милка извика началника си, а докато той дойде, жената се наклони към дъщеря си и със сладникав глас ѝ каза:

– Гледай, мила, за това трябва да постъпиш в колеж. Ако получиш образование, никога няма да бъдеш неудачница, като тази, която стои зад касата.

Това бе нечестно. Очите на Милка се напълниха със сълзи. Тя бе толкова смаяна от тази наглост, че не знаеше какво да отговори.

Най-накрая началникът дойде и попита:

– Какво става тук?

Жената размаха талоните с изтекъл срок и заяви:

– Полагат ми се отстъпки. Купувачът винаги е прав. Вашите работници трябва да се отнасят с уважение към мен, аз съм ваш купувач.

Началникът изгледа жената, а след това мълчаливо върна стоките обратно по транспортната лента.

– Какво правите? – развика се жената.

– Госпожо, не мога да ви позволя да обиждате работниците в този магазин, – каза бавно началникът като натъртваше на всяка дума. – Ние не желаем  да обслужваме такива клиенти, за това ви моля да напуснете магазина.

Жената се зачерви, очите ѝ щяха да изскочат от изненада. След това тя се разкрещя, като същевременно се насочи към вратата на магазина:

– Кракът ми повече няма да стъпи тук. Сега ще позвъня на моя шеф и той ще ви научи … Вие не знаете с кого си имате работа.

След като истерията заглъхна и жената изчезна, началникът се обърна към Милка и ѝ се усмихна:
– Може малко да си почините, докато се отърсите от шока …

За съжаление не всеки началник се отнася така към подчинените си.