В Стария Завет Бог се нарича „Отец“ само седем пъти. Хората просто не мислят за Бога като за Отец. Те мислят за него като Създател, Всемогъщият, и т.н, но не и като Отец. Тогава Исус дойде и показа, че трябва да се молим така: Обръщаме се към Отец в името на Исус.

Това, което Той прави взривява всички стереотипи. Бог не е ядосан тиранина, не е космическото ченге. Той не е универсален мърморко, безразличен към всички. Не е безлична сила. Бог е личен Бог. Той иска да има взаимоотношения с нас, за това ни е дал способност да имаме връзка с Него.

Има само един проблем. За много хора, думата „баща“ е негативна дума. Думата „бащата“ може да доведе до лоши спомени. Много хора казват: „Отче наш, който си на небето? Ако Бог е като баща ми, защо не Му благодарим “

Истината е, че някои човешки бащи могат да направят дома ад на Земята. Те могат да бъдат непостоянни, мрачни, държащи се оскърбително, искайки да контролират и действат чрез насилие. Така че думите „нашият Небесен Отец“ носят много болка и мъка за тези хора.

Причината, поради която много хора никога не се свързват с Бога е, че Го възприемат като земния си баща, който може да е бил неразумен или ненадежден, така че те очакват от Бог също да бъде такъв. Налагат всички онези, смесени болки и емоции върху Бог, и съвсем не е чудно, че не желаят да се свързват с Него.

Много деца днес имат много малко връзка с баща си. Така че, защо да имат връзка с техния небесен Отец? Не е чудно, че не разбират Бога!

Ние трябва да оставим погрешни схващания и митове, които имаме за Бога и да разберем истината за Бог Отец. Защото истината ще ни освободи! Погрешни схващания ни държат откъснати от Бога. Но когато наистина го познаваме, започваме да го обичаме.

Френски естествоизпитател Жорж-Луи Леклерк де Буфон имал напрегнати отношение с кредиторите, включително и със семейство Бабуини.

В своята „Естествена история“ той намерил сходство на фамилии със старо френската дума „babine“ – „маска с рога и брада“ и нарекъл един от родовете на маймуните бабуини.

Този род се нарича павиани, а един от неговите видове е бабуин.

Реставрирането на счупени керамични съдове чрез залепване се нарича кинцуги. Вместо лепило майсторът използва особен лак, смесен със златен, сребърен или платинен прах.

Ако при обикновения ремонт шевовете и пукнатините се стараят да ги замаскират, то целта на кинцуги е да подчертае пропуските и недостатъците, подобно на непостоянството в живота.

Някои японски колекционери били обвинени в умишлено счупване на скъпи вещи с цел да се възстановят чрез стила кинцуги.

Навикът безкрайно да превъртате в главата си едно и също нещо е присъщо на жените. Това се случва, когато човек иска мислено да промени случващата се проблемна ситуация. Той постоянно я оглежда от различни страни.

Обикновено човек си мисли, че може друго да каже или по друг начин да извърши нещата, изпитва събитието от различен ъгъл.

Това не води до добро, а само до отпадане и губене на енергия.

За да се избавим от такава „мислена дъвка“ по-добре е да запишем безпокоящите ни проблеми и да набележим пътища за тяхното решени. Да не забравим да потърсим мъдрост и от нашия Създател.

Щом се появят непродуктивни мисли, пробвайте да правите активни физически упражнения. Това ще ви помогне да превключите на друга вълна и да се избавите от вредния навик.

Един ловец на змии се сприятелил с отровна змия. Той не се разделял с нея. Те била увита около врата му.

Ловецът на змии обичал да побъбри с някой, но всички го отбягвали, когато видели какво се е увило около врата му.

– Никой не ме разбира, – оплаквал се ловецът на любимката си. – Даже не искат да разговарят с мен. Хората не знаят как да се обичат и да се отнася по човешки един от друг.

Неговият разговор със змията чул един негов познат. Като се стараел да бъде по-далече от ловеца, той му извикал:

– Ей, ти, махни змията от себе си и тогава никой няма да бяга от теб. Именно това е по „човешки“ от твоя страна. Едва тогава ще разбереш, че хората не са виновни.

Отдалечете се от лошите си навици и ще бъде по-близо до Бога и хората.