Говорейки веднъж пред японска аудитория, президентът на САЩ Джими Картър започна речта си с шега.

Когато публиката се разсмяла като един, впечатленият Картър попитал преводача си:

– Как успяхте, толкова добре да предадете хумора ми?

Преводача си признал, че е направил следния превод:

–  Президентът каза, една забавна история. Всички трябва да се смеят.

Известният химик Уилард Гибс е един от „Зала на славата на великите американци.“ Името му носят много величини и понятия от термодинамиката: енергия на Гибс, правило на фазите на Хелмхолц-Гипс, триъгълника на Гибс …

Семейството на Гипс се състояло от двете му сестри и шурея му. Те живеели заедно през целия му живот в една и съща къща, която била много близо до училищата, в които учил ученият. Също и до колеж, в който учил и университет, в който по-късно преподавал.

Тихо провинциално градче New Haven дало на Гибс всичко необходимо за работата му: равномерен живот, много книги и красиви околности за разходки.

Едно от развлеченията на учения било приготвянето на домашни салати. Те му се отдавали, като на никой друг в къщата.

И кой може да даде на ястие такова звучно име „Хетерогенно равновесие“?!

Смятате, че той е безвреден и че не е нужно да се отървавате от него, но след десет години ще платите за тази висока оценка.

Отивате да изпиете едно кафе и в същото време поръчвате и десерт. Събирате се с приятели и всеки си поръчва нещо, и вие правите абсолютно същото, независимо от това дали сте гладни или не.

Просто вие на можете да устоите на изкушенията, които ви обкръжават и за това винаги нещо ядете.

Такова поведение ще ви отучи да слушате сигналите на тялото. Всъщност, вие го държите в такова състояние, че то се чувства нито нахранено, нито гладно.

В крайна сметка, такава система ще имат влияние върху вашата фигура.

Офис. Криза. Намаляват заплатите….

Началникът извика един от работниците при себе си. Говори му около 20 минути, че сега е криза и т.н. Като накрая заключи:

– Като цяло намаляваме заплатата ти с 40 %.

Мъжът, без да му мигне окото, попита:

– Добре, а през кой три дена от седмицата трябва да работя.

Анелия работеше в болницата. Един от главните лекари е служител в храма към болницата. Може би за това в много кабинети висяха икони. Разбира се такава имаше и в стаята на Анелия, но тя реши нищо да не променя.

Един ден Анелия влезе в кабинета си и иконата ѝ падна. Тя беше окачена навътре в шкафа. Никакъв вятър не я бе духнал, никой не я бе докоснал, просто тя сама излетя и падна на пода.

Анелия не бе суеверна. Всякакви черни котки, „не преминавай пътя на покойник“ и всякаква друга ерес на нея не ѝ действаше.

Но имаше нещо, заради което тя приемаше нещата особено остро и болезнено. Скоро пристигаше в града много близък за нея човек.

И Анелия реши да се допита до свещеника на храма към болницата. Тя много се вълнуваше, когато му обясняваше:

– Изненадващо иконата в кабинета ми падна ….не знам какво да мисля…. означава ли това нещо?

А той напълно сериозно ѝ отговори:

– Това означава, че пироните зле са забити.

И си тръгна.

На Анелия и олекна.

Нищо лошо не ѝ се случи този ден и на следващия също ….