Започвам с един анекдот:

– Скъпа, нима с презерватив е изневяра?

– Да. Нима изстрел със заглушител не е убийство?

В наше време , изневярата не се смята за нещо необичайно. В много страни за такова деяние няма наказание, но не във всички.

Някои страни все още се наказват своите граждани за измените.

На територията на Мали живеят много племена, чиито закони се различават значително едни от други.

Племето Дагон нищо лошо не вижда в изневярата. Но на жените е забранено да имат сексуален контакт само с роднините на мъжа. Ако двама бъдат хванати в такова престъпление, могат завинаги да бъдат изгонени от племето.

В Турция от 1996 година за изневяра се наказват не само жените, но и мъжете. Наказанието е 5 години затвор.

А в Индонезия съпружеската изневяра се наказва със 15 години затвор.

В Китай за такова деяние се наказват мъже и жени. Провинилите се истърпяват две години затвор и конфискуване на половината от имуществото.

В Афганистан действа религиозна полиция на морала, която следи от близо за нравствения облик на гражданите. Неверен съпрузи ги очакват различни наказания в зависимост от тежестта на престъплението – продължителността на изневяра, дали е рецидив или за първи път.

Наказанията са доста жестоки от публично бичуване до 10 години затвор.

Сега властите се опитват по всякакъв начин да смекчи старите жестоки закони.

В близкото минало една жена за изневяра са я убивали с камъни, а мъжете били бити с пръчки или се подлагали на обществено порицание.

Австрийски учени са съобщили, че деца, които много време прекарват пред телевизора, с течение на времето костите им стават по-уязвими, отколкото на техните връстници, които прекарват повече време на улицата.

Според доклада на учените, до този извод се е стигнало след анализ на данните от последните 15 години.

Костите на деца, които прекарват много време пред телевизора са по-уязвими поради излъчването от екрана. Също така са вредни за костите смартфоните и таблетите.

В рамките на своето изследване лекарите са изследвали 1,5 хиляди деца. Бил им задаван въпрос: Как предпочитат да прекарат свободното си време пред компютъра или не?

Оказало се че феновете на телевизията, приставките и таблетите имат значително по-малко минерали в организма си, отколкото другите деца.

За да се подобри здравето на децата, специалистите препоръчват повече време да се отделя за спорт или активна разходка.

Съпрузите Ана Мария и Амбросио Лопес са заедно цели 60 години.

Сега те имат голямо и дружно семейство, но едно време те е трябвало да се преборят за своята любов.

Запознали са се в Рио де Жанейро в средата на 50-те и веднага се влюбили един в друг.

Семейството на Ана били против този съюз, заради различния социален статус и различен цвят на кожата.

Без да се съобразява със забраната на роднините си, девойката събрала куфара си и заминала с любимия си.

Амбросио ѝ обещал, че ще бъдат заедно цял живот.

За 60 години те отгледали две дъщери, пет внука и се обичат така силно все още, въпреки всичко.

Донка растеше в дом, където нямаше котки. Просто майка ѝ не можеше да ги търпи, а тя бе равнодушна към тях. Повече ѝ допадаха кучетата.

Когато порасна и се омъжи, Донка усети, че в дома на съпруга обожават котките. След като се премести в дома на мъжа си там завари Пепи. Великолепен котарак с тигрова окраска и бляскави отенъци.

Пепи, като всички котки,  чувстваше как хората се отнасят към него. Донка не обикна котарака, но никога не го обиждаше. Хранеше го редовно, но нежности и привързаност не показваше към него.

Въпреки това с цялото си котешко съзнание, той проявяваше любов към младата стопанка. Щом Донка влезеше у дома, Пепи ѝ се отъркваше о краката, а когато сядаше на дивана, се качваше на коленете ѝ. Слагаше лапичките си на гърдите и потъркваше муцуната в лицето ѝ, а след това мъркаше доволно като локомотив.

Пепи най много обичаше да се качи на раменете на Донка и да направи около врата ѝ топла якичка. За нея това бе ужасно досадно, но не реагираше остро, а тактично го сваляше от раменете си.

Купиха си вила в прекрасна борова гора. Свекървата на Донка я помоли:

– Вземи Пепи с вас на вилата.

Донка се съгласи с неохота. Тя не искаше да се грижи за неприятното и дразнещо я животно. А котаракът не се отделяше от нея. Когато Донка се разхождаше, той вечно беше с нея. Легнеше ли, той лягаше край нея.

Един ден Донка реши да тръгне  по една пътека водеща навътре в гората. Пепи, както винаги тръгна след нея. Тя вървеше и се радваше на топлото слънце.

Изведнъж котаракът я изпревари и застана отпред. Когато го наближи Донка се вцепени.
На пътеката, на две крачки от нея Пепи бе наострил уши и се готвеше да нападне, а към него съскаше дебела змия.

Донка от малка се боеше от змии. Краката и ръцете ѝ се парализираха, тя не смееше да помръдне, а Пепи смело чакаше нападението на змията.

След това всичко стана много бързо. Донка грабна котарака и побягна към дома си. Едва в къщи забеляза, че лапата ме Пепи е разкъсана.

Донка бързо занесе пострадалия котарак при ветеринара.

– Нищо друго не мога да ви предложа в случая, освен да го приспя, поне няма да се мъчи много.

– Нима не можете да го инжектирате с някое лекарство?

– Няма смисъл, отровата вече е подействала, – вдигна рамене ветеринарът.

Донка го прибра. Лапата на котарака започна катастрофално да гние. На Пепи му ставаше все по-лошо. Три дни по-късно той умря.

Скръбта на Донка нямаше граници.

– Аз съм виновна за смъртта му, – обвиняваше се тя. – Не го обичах, но той предвиждаше всичко, усещаше нещата от рано и ме пазеше колкото можеше. Спаси моя живот, жертвайки себе си.

Донка го погреба с почести.

От тогава минаха много години. В нейния дом имаше много котки, но тя бе изменила отношението си към тях.

Бе разбрала, че тези животни са предани и искрено обичат господарите си, независимо от чувствата им.

Всичко беше готово за живот на земята, но не е имало човек, който да я обработва.

Човекът,  венецът на Божието творение е създаден от безполезен и безсмислен прах от земята, но дъхът на Бог дойде в човека и той става „специален прах“.

Бог е създал всеки по Свой образ. В нас пребивава Неговия дух.

Ето защо ние можем да обичаме Бога, ближния и да ценим своя живот в Бога.

Един ден, когато Бог ни призове, ние ще се върнем при Него.