В една църквата един млад човек започна да издава брошура “ Християнски вестник“. При него дойде една доста възмутена жена и го попита:

– Сашо, ти ли печаташ някаква си там брошура?

– Не, при мен никога не се получава така красиво. Това е от принтера!

– ПРИНТЕР?!

– Да, принтер „КАНОН“.

– Принтер Канон? Американец ли е?  Той член ли е на нашата църква?

Присъстващите, които бяха свидетели на този разговор, едва не паднаха от смях ….

Снимките запечатват важни и щастливи моменти от живота на даден човек, но усмивката на тази фотография е свързана с история, която ще разплаче всеки.

Оля е само на три седмици, откакто се е появила на белия свят. Семейство Никови, извикаха фотограф, за да запечата за спомен това малко момиченце, което нарекоха Оля.

Завиха детето в бабиното одеялце, поставиха до него шлема на баща му, а когато подпъхнаха ръкавицата му под главата на скоро роденото, то се усмихна. А майката на Оля се разплака.

Хари , бащата на детето, обичаше повече от всичко мотоциклетите и всичко свързано с тях. Той участваше в много състезания, за това много тренираше и караше бясно.

Когато разбра, че Катя е бременна, той сядаше отново на мотора си, но внимаваше и не се излагаше на излишни рискове.

Катя го бе помолила:

– Моля те, внимавай и се пази, нашето дете трябва да има баща.

Но съдбата бе жестока към семейство Никови. Хари бе прострелян и убит в резултат на малък конфликт. От него остана само шлема и ръкавиците му.

Виждайки усмивката на Оля, баба ѝ се разплака:
– Баща ѝ обичаше мотоциклета си. Той винаги носеше предпазно облекло, но нямаше късмет да подържи дъщеричката си в ръце. Животът му бе отнет един месец преди тя да се роди.

– Погледни я как се усмихва в съня си, – прошепна комшийката Тереза.

– Казват, че когато детето се усмихва на сън, – изтри с кърпичка сълзите си бабата на детето, – ангели разговарят с него. Навярно някой от тях сега разговаря с нея.

Въпреки тъгата поради отсъствието на младия човек, който не можа да види дъщеря си, усмивката на Оля огряла личицето ѝ, докато спеше между бащините си вещи разведри атмосферата.

Ако ти не Му се довериш, на кого друг би могъл да уповаеш!

На Бог можем да доверим всичките си планове, Той не пропуска нито един, с изключение на тези, който трябва да се унищожат за твое добро.

Бог ще изпълни всички онези, които Го прославят.

Можете напълно да Му се доверите за своя избор и да му дадете да избере за вас правилното, То знае кое е по-добро за нас.

Животът не е капитал, който трябва да се изтегли от света, а такъв, който трябва да се вложи и да се пусне в оборот на земята.

Струвани се, че с благотворителност, могат да се занимават само много богати хора. Когато пресмятаме малкото пари в джоба си, ние се отказваме от идеята да помагаме на другите.

41 годишната Джесика МаКлард от малък град в Арканзас решила да направи улични шкафове с продукти. За да реализира своята идея на нея ѝ били отпуснати 250 долара. С тези пари, тя направила първия шкаф и го напълнила с продукти за нуждаещите се.

Много скоро този проект станал много популярен. Инициативата на Джесика вдъхновила различни хора да построят аналогични шкафчета в няколко града.

Първият шкаф Джесика поставила близо до църквата. Той изглеждал като „остров на доброто“, където хора можели да поставят продукти за нуждаещите се.

Резултатът надхвърли всички очаквания.

Джесика била изумена от това, колко бързо шкафчетата са започнали да се пълнят от небезразлични граждани. В шкафчетата започнали да слагат и канцеларски материали, та всяко дете да има всичко необходимо за училище.

След като проектът станал популярен, шкафчета за започнали да се появяват навсякъде, като гъби след дъжд. В тях започнали да се появяват продукти и стоки, като конфитюр, фъстъчено масло и памперси……

В няколко града хората подкрепили тази инициатива и създали свои собствени улични шкафчета с продукти.

Японските власти са се замислили сериозно върху проблема, свързан с внос на всички селскостопански култури и замяната на всички стареещи фермери.

В целия свят средната възраст на фермера е около 60 години, а в Япония – 67 години. Работата на полето не привлича младите хора.

Всички тези факти са довели до това, че днес в Япония се внася 60% селскостопански култури.

За решаването на този проблем властите на Япония са запланирали истинска революционна стъпка, създаване на автономни ферми, в който денем и нощем ще работят около 30 различни робота, създадени за нуждите на различни култури.

Ще започнат с автономни трактори и роботизирани безпилотни апарати, главната функция на които е да следи състоянието на културите в полето.

Японците са планирали екзоскелет, който да събира и транспортира цялата реколта.