От 1965 г. в главната столова на затворническия комплекс на остров Рикерс в САЩ на най-видното място се намирала картина на Салвадор Дали.

Тази картина художникът е нарисувал като извинение на затворниците, че не можал да присъства на лекция по изкуствата, както бил обещал.

През 1981 г. картината била преместена в хола „с цел да се запази по-добре“.

През март 2003 г. тя била заменена от фалшификат, а оригинала бил откраднат. За това деяние били обвинени четирима служители, но картината така и не се намерила.

Португалските мореплаватели откриват острова между 1469 и 1471 г. До средата на шестнадесети век с помощта на африкански роби и робски труд Португалия обръща тези острови в най-големите доставчици на захар в Европа.

След около един век, производството на захар намалява, а от средата на XVII век Сао Томе е бил порт само за временно акостиране.

В началото на XIX век на островите започва да се култивира какао и кафе. А вулканична почва дава възможност да се получат много добри добиви. Почти всичката обработваема територията е окупирана от насажденията.

До 1908 г. Сао Томе става най-големият износител на какао.

Сао Томе и Принсипи в момента е най-малката португалско говореща държава на планетата.

Майката недоволства от сина си:

– Всичко обръщаш наопаки. Голяма бъркотия оставяш след себе си. Все трябва да вървя  след теб да чистя, да пера, а когато си гладен е нужно да ти приготвя и нещо за ядене.

Синът ѝ я погледна, усмихна се хитро и каза тържествено:

– Мамо какво би правила без мен? Съвсем ще се измързеливиш…..

Неоспорима логика.

Дамян упорито убеждаваше Стамат, че еволюционната теория е грешна, за нея няма достоверни доказателства, но всичко си оставаше напразно.

– Не разбираш ли, че всичко, което виждаш около себе си и самия ти, сте дело на Творец? – питаше Дамян.

– Ох, пак твоя Бог, – изпъшка Стамат. – Погледни реалистично на нещата, виж какво казва науката за това.

Дамян вдигна ръце и се помоли:

– Господи, моля те отнеми от него тези маймунски мисли.

Слави беше добър човек, във всякакъв смисъл на думата. Въпреки че заемаше доста добра държавна позиция, той си оставаше добродушен и отзивчив човек, както със сътрудниците си, така и с останалите хора.

Наблизо до дома му се намира голям магазин на два етажа. Там всеки месец се провежда лотария. За всеки 50 лева закупени стоки от него, всеки купувача получаваше лотариен билет. Половината от билета се откъсваше и се слагаше в една кутия, а другата се прибираше в джоба.

Наградите бяха телевизор, лаптоп и мобилен телефон.

Днес излизаха резултатите от лотарията и хората проверяваха печелившите числа.

Случи се така, че билетът на Слави печелеше телевизор, но той не му беше нужен.

Тогава той реши да го обмени в магазина за други стоки. Докато обмисляше какво точно да направи, видя наблизо стояща майка на средна възраст с две деца, която проверяваше билетите си. Децата стояха тихо и очакваха с надежда.

– Мамо, – каза едното, – виж дали ни се е паднал телевизор.

Жената погледна детето, но нищо не каза. Другото я сбута нетърпеливо:

– Не печелим ли? Провери още веднъж.

Жената погледна още веднъж номерата и поклати тъжно глава.

Слави ги приближи и се направи, че гледа близкия щанд. След това се обърна към жената:

– Какво не ви ли провървя? Навярно децата искат телефони – и намигна на малчуганите.

Жената се усмихна тъжно:

– Телевизор искат. Нашият е стар и се развали, а все не можем да съберем пари за нов.

– Навярно искат да гледат мултипликационни филмчета, а? – Слави весело се усмихна на децата.

А след това прибави:

– Не трябва да се отчайвате, в живота всичко се случва.

Той извади билета от чантата си и каза:

– А ето ви още един билет, навярно сте го изпуснали. Проверявали ли сте го? – Намигна още веднъж на децата. – Успех ви желая!

А след това тръгна към вратата.

След няколко минути се чуха радостните възгласи на децата.

Борис ги чу, обърна се и се усмихна.

– Той им е нужен.

И излезе с бодра крачка от магазина.