Василев и Петров приближиха огъня, където рибарите ядяха, седнали на пейките. Чиниите бяха поставени на пънове пред тях.

Двамата мъже обиколяха района. От тях много зависеше, какъв ще бъде животът на тези рибари за в бъдеще.

Така се случи, че чинии пред гостите не бяха поставени.

Тогава Василев реагира на това като се пошегува:

– Изглежда не сме изкарали достатъчно. Който не работи не трябва да яде. Навярно вие като домакини искате да ни помогнете и да ни отворите очите за някои неща.

– Наистина не сме заслужили, – потвърди Петров. – Пред мен няма нито едно парче риба.

Всички се засмяха, а после ненадейно от някъде се появиха две чинии пълни с риба.

Изследователите, ръководени от Джон Пани и Клаудио Граси доказали, че диета с ниско съдържание на калории, увеличава броя на стволовите клетки в мозъка, подобрява паметта и способността за учене.

Излишната захар уврежда мозъка. А именно – спира възпроизвеждането на стволовите клетки на хипокампуса – мозъчна област, която е отговорна главно за паметта. Тези клетки са от решаващо значение за ученето и паметта.

Нервните стволови клетки, са необходими за поддържането на функциите на мозъка. С течение на времето, ако те имат малко или лошо функциониране, това допринася за спад в когнитивната функция при пациенти в напреднала възраст.

Проучването показва, че излишъкът на глюкоза в мозъка, например, в случай на диабет, застрашава функцията на тези клетки, което намалява тяхната способност да се възпроизвеждат.

Излишната захар изгаря клетъчните резерви, които помагат на мозъка да произвежда нови неврони. По този начин, се получава по-малко нервна регенерация с последващо отрицателно въздействие върху когнитивните функции.

Изследването показва, че неправилното хранене и голямото количество захар, което ние дори не забелязваме в сладкишите, газираните напитки, продукти за бързо хранене, влошат когнитивната функция на мозъка.

През 1800 г. средната продължителност на живота в богатите страни е 40 години и в по-бедните – само 25. Малко хора са успявали да доживеят до дълбока старост, повечето са умирали от инфекции.

Днес, хората в развитите страни живеят средно 80 години, а в третия свят – 50.

Ако погледнем водещите причини за смърт, се оказва, че в третия свят, хората продължават да умират от диария, респираторни инфекции, СПИН.

В развитите страни, където има достъпът до съвременните лекарства, всички тези проблеми се държи под контрол, но хората умират от мозъчен инсулт, исхемична болест на сърцето, рак на белия дроб, – заболявания развитието, на които е силно зависимо от начина на живот.

Изследователите наричат ​​сегашната ситуация „трета епидемиологична революция“.

Лекарите са се научили да се бори с инфекциите, държат под контрол хроничните заболявания като диабета.

Днес главната задача е борбата със старческите болести.

Спасяването на потъващите до голяма степен зависи от самите тях.

Дълго живеят тези, които имат силна воля, да откажат пушенето, да не злоупотребяват с високо калорична храна и отделят време за каране на колело, вместо да гледат телевизия и да лежат на дивана.

Това се е случило на 9 септември.

Жителите на населените места в района на планината Тродос са се изплашили от светъл огън в небето, който бил съпроводен със силен гръм и трясък.

Хората са забелязали светлозелен обект и чули грохот около 00:45 местно време.

От полицията потвърдили, че са получили обаждания от разтревожени жители на острова, но не могли да се определи източника на светлина и взривовете. Въпреки това, някои свидетели съобщават, че са почувствали как земята се е разтресла.

Според почетният президент на астрономическо общество на Кипър Йоанис Факаса, външното тяло е тежало само няколко килограма. Части от него, според експерти, са се оказали в морето на север от Кипър.

Дядо Владо много обичаше внука си. Малкият на него бе кръстен. Когато момчето дойдеше при него, сърцето на старецът се разтапяше от гордост.

Винаги намираше думи, с които да поучи и настави внука си, за да знае как да постъпва в живота.

Днес денят бе хубав и двамата седяха на пейката пред вратата под черницата.

– Има хора, – каза дядо Владо, – които искат прошка, но в тях си оставя паметозлобието.

– Какво? – ококори очи внукът му.

– Сега ще ти обясня, – каза старецът, – но преди това ще ти разкажа една история. След като я чуеш, сам ще се досетиш какво имам предвид.

– Истинска история ли или приказка, – нетърпеливо се обади малкия Владко.

– Това се е случило с мен и …, но нека да започна отначало.

Старецът се загледа по пътя който криволичеше към планината и започна своя разказ:

– Изпълнявах различни работи. Един ден ми плати един майстор, мой съсед. Не знам какво се бе случило, но този човек започна да ме ругае пред всички и то когато ме нямаше там. Тогава се замислих: „Какво да правя? Как да му помогна?“

– А нима той е имал нужда от твоята помощ? – учудено попита внукът.

– Да, защото бях направил нещо, което вероятно го е огорчило и дори наранило, не знам, – вдигна рамене дядо Владо.

– А ти какво направи, дядо?

– Веднъж му отидох на гости. Когато ме видя той изтръпна, наежи се и почервеня целия. Мислеше си, че съм дошъл да му се карам, за това, че говори такива работи зад гърба ми.

– Дядо, този човек не те ли изгони веднага?

– Нямаше възможност, защото започнах спокойно да му говоря за градината му, да хваля богатата му реколта. Поговорихме си и за гостоприемството ….

– И просто така си седяхте, и разговаряхте? – усъмни се малкият Владко.

– Сърцето му се стопли, – засмя се дядо Владо. – От тогава не съм го чул да ме хули или да говори лошо за мен. Понякога идва и ми помага в работата.

– Много добре се е получило, – заключи внукът. – Във всяка ситуация трябва да се намира правилния подход, а не как каза онази дума?

– Непаметозлобие, – засмя се старецът и доволен от разсъжденията на малкия, потупа внука си по гърба.