Навярно на някой му е направило впечатление, че в романа „1984 г.“стаята за изтезание има номер 101. Ако сте забелязали това, сигурно сте си помислили, че това е случаен избор на автора.

Но това не е така.

Когато Джордж Оруел е работел като говорител на радио ВВС, трябвало да участва в дълги и скучни срещи за указания по работа му. И тези съвещания ставали в стая с номер 101.

Показателно е, колко много е обичал тази стая, щом номерът ѝ е послужил в романа му за номер на стая за изтезания.

Не това съвсем не е шега.

В началото на 2012 г. около 100 френски железопътни гари били оборудвани с пияна. На тях можел да свири всеки, стига да имал желание.

Обслужващият персонал на тези гари отбелязал интересен факт.

Нито един от поставените инструменти не бил повреден от вандали.

Ингушетия заема една от най-малките площи в Русия, но тя е по-голяма от Люксембург.

В тази малка република е фиксирана най-високата раждаемост спрямо другите райони на Русия.. През 1992 г. населението на Ингушетия е било 211 000 човека, през 1998 г. – 313 000, през 2002 г. – 467 000, а през 2009 повече от 530 000 човека.

През 2000 г. за нова столица на републиката станал специално построеният град Магас, най-малочислената столица сред другите републики на Русия.

От 1924 до 1934 г Владикавказ е бил център на две автономни области в състава на Русия – Северна Осетия и Ингушетия. Освен това градът е бил независима административна единица извън тези райони.

Лисабон е известен с мекия си климат. В столицата на Португалия са характерни топлите зими. Средните температури от декември до февруари са 15 ° C през деня и 8 ° С през нощта.

Това е един от най-старите градове в света, който не само е запазил, но и значително е увеличил населението си. Смята се, че града е на повече от 2800 години.

Интересното е, че улиците на града и досега са запазили черно бялата си цветова гама. Това е заради покровителя на града Свети Викентий.

Смята се, че черният цвят представлява облеклото, което е носел светецът, а белия цвят екипировката на християнските кръстоносци, изгонили маврите.

На 1 ноември 1755 г. земетресение почти изтрило Лисабон от лицето на земята. За това градът е трябвало да се възстанови отново.

Предстоеше вторият полуфинал на състезанието на пет хиляди метра. Всички много се вълнуваха от предстоящото бягане.

Състезателките се подредиха и след сигнала всяка се устреми към победата.

Изведнъж Ники падна, след нея бягаше Ани, която се спъна в падналата пред нея и също се строполи на земята, контузвайки крака си.

Те изобщо не бяха се срещали до сега. Не се познаваха, но се случи да бъдат заедно в тази ситуация.

Ани успя да стане, но разбра, че няма да може да продължи по-нататък бе получила сериозна травма на крака си, но реши да помогне на падналата си съперница да стане.

В този момент Ники дойде на себе си и попита:

– Какво става?

В този миг усети ръка на рамото си и глас на момиче навярно спортистка като нея, които ѝ каза:

– Ставай, ставай трябва да завършим това.

– Да права сте, – все още зашеметена и малко шокирана каза Ники. – Това е състезание. Ние трябва да го завършим…

Когато стигнаха финала подкрепяйки се, те се прегърнаха и се поздравиха. А след това Ники сложи куцукащата Ани на инвалидния стол и ѝ каза:

– Никога няма да забравя , как се докосна до рамото ми и ме насърчи: „Ставай, ставай …“. Ти си истинско въплъщение на спортсменския дух.

Хубавото бе, че травмата на Ани не беше сериозна.

Въпреки, че момичетата бяха финиширали последни, лекоатлетическата федерация допусна и двете да участват във финала.