Ураган „Матю“ бие рекорд по няколко показателя. Признат е за един от най-мощните и най-продължителните урагани.

Учените са забелязали, че такива силни атлантически урагани не са характерни по това време на годината.
Още през 1963 г. се е появил първият от тази категория урагани, който продължил 102 часа, а силата му се оценявала на ниво 4-5 категория.

Ако ураганът не утихне в близко време и дойде до бреговете на Флорида, той също ще стане първият активен ураган в тази част на САЩ от 1950 насам.

Официално сезона на ураганите в Атлантика започва на 1 юни и свършва на 30 ноември и неговия пик традиционно пада на 10 септември, когато температурата на океана е достатъчно висока, придвижването на вятъра е фактор, отслабващ силата на бурята.

Поради изменението на климата, причинени от нарастващите океанските температури, сезонът на ураганите става по-продължителен.

Поради недостатъчните данни за влиянието на придвижването на вятъра върху силата на урагана, не може да се каже със сигурност, че в бъдеще тропическите циклони ще стават повече.

Но според учените от затоплянето на климата интензивните урагани и супертайфуни, които по-рано са били рядкост, ще се появяват все по-често.

Това са чаши, бутилки, купички …. за деца с международна маркировка – цифрата 7 в триъгълник и латинските букви OTHER или О.

При производство на тези съдове като втвърдител се използва  бисфенол А.

При нагряване на такива детски принадлежности, това вещество се отделя от продукта и попада в кръвта на детето. Опасни са дори малки количества бисфенол А.

През 2010 г. в Канада бисфенол А е въведен в списъка на опасните химически вещества и било забранено производството на детски пластмасови съдове, съдържащи това вещество.

Децата в квартал имаха едно единствено любимо предаване. В него разказваха за спешни случаи, спасяване и катастрофи. Малчуганите след поредното предаване, коментираха, спореха, а човекът, които бе помагал да се спасят други, за тях беше герой.

Веднъж Екатерина, буйно четиригодишно момиче, предложи:

– Хайде да повторим положението, когато пожарникарите.опънаха специално платнище, а от прозореца на горящият апартамент скочи един мъж.

– Хайде, – в един глас се съгласиха всички останали от „бандата“.

Четирима опънаха едно избеляло покривало за палатка, а на перваза застана Екатерина, бъдещата героиня в квартала.

Край децата мина бабичка. Тя видя какво се канят да направят и помоли:

– Мога ли да гледам скока отгоре?

– Ау, – извика един от малчуганите, – сред зрителите ще има един възрастен човек! Това е супер.

Изглежда за децата това бе много важно. Все пак това бе подкрепа от възрастен човек в начинанието им.

Бабичката започна  да се изкачва по стълбите и когато стигна до петия етаж, Екатерина ѝ отвори вратата.

– Това покривало, което държат твоите приятели, не е приспособено за такъв скок. Когато се използват такива платнища, те се изработват по специален начин, така че да поемат тежестта на падащия при скока . Дете, ако ти скочиш долу, ще се удариш много лошо, – обясни спокойно бабата.

Екатерина я гледаше с ококорени очи.

„Странно, тази жена не ми се скара, не ме уплаши, а спокойно ми обясни, с какво ще свърши моя скок“, – помисли си Екатерина.

– Убедихте ме, – каза момичето, – моя полет, не е съвсем добра идея.

Така една непозната възрастна жена унищожи кариерата на „супер звездата“ Екатерина в квартала, но спаси живота ѝ.

Човек често се нарича строител на своя живот.

За да бъде една сграда здрава е важно правилно да се положат основите.

Когато Савел поиска да основе живота си на човешка слава, признание и постижения, Бог му откри, че единствената истинска основа за човешкия живот е Исус Христос.

Исус е крайъгълният камък на нашето спасение.

Живот, които може да устои на огън, е построен върху изучаването на Божието Слово и послушанието.

В деня на съда всички наши дела ще бъдат изпитани чрез Божия огън, за това е важно да не бъдем лекомислени строители.

През 1524 г. населението на Рига приело Реформацията, но в града се появили иконоборци.

Един от обектите на тяхното противодействие станала дървената статуя на Дева Мария, която била поставена в катедралата на Рига.

Тя била приготвена за изпитание във вода и хвърлена в река Даугава.

Но тъй като статуята не потънала, обявили я за вещица, което довело до по-тежко наказание – изгаряне на клада.