Идвайки от богато семейство, Николай Мартинов от ранната си младост пишел поезия. Отишъл като доброволец в Кавказ, където се запознава с Лермонтов.

Някои от неговите произведения са били полемизирани с тези на известният поет. Мартинов и Лермонтов са общували още в Москва, заедно са ходели на ресторант.

Даже Лермонтов е посещавал дома на семейство Мартинови.

В Пятигорск Лермонтов иронизирал негови стихове в свои импровизации. Подигравките и насмешките станали взаимни и Мартинов извикал Лермонтов на дуел, където вторият бил ранен смъртоносно.

Обстоятелствата около дуела и до сега не са много ясни, поради много фантастични и „конспиративни“ версии.

Мартинов бил задържан в ареста няколко месеца, след това още няколко години се отделил на покаяние. Самият той доживял до 60 годишна възраст.

В действителност такъв полет означава отдаване под наем на туроператор или туристическа агенция, която организира полета.

Често чартърни полети се организират по най-актуалните маршрути , в натоварените сезони, когато всички туристи избират едно и също направление.

Благодарение на това цената може да се понижи два пъти в сравнение с първоначалната стойност.

Много хора смятат, че чартърните полети се извършват на по-стари самолети и не отговаря на високите стандарти на безопасност, но това не е вярно. Регистрация на чартърен полет, не се различава от  обичайните самолетни резервации.

Основният недостатък на чартърни полети е невъзможността да получите билет преди заминаването, потвърждението на заявките могат да се получат в рамките на няколко дни, а да получиш компенсация за пълната стойност на билета е неизпълнимо.

Също така минус на чартърния полет включва неудобният момент на тръгване и възможни самолетни закъснение, поради полети, движещи се по същия график, въпреки че във всеки аеропорт се стараят за навременното заминаване на всеки транспорт.

Освен това до много страни и райони човек може да се добере само с чартърен полет.

Най-голямата планина на архипелага Ферерски острови е Слатаратиндур. Тя е разположена на остров Естурой.

Нейната височина е 882 метра, а върхът ѝ се губи в дебел слой обичайна за тези места мъгла.

Според легендата, всеки, който успее да се изкачи на тази планина, ще се върне съвсем друг човек, тъй като скрит от целия свят с плътна пелена , той може да достигне всички тайни на собствената си душа.

У Атанаска винаги имаше котки. Те бяха от изхвърлени на пътя, плачещи под някой храст или такива, които сами идваха до вратата на дома ѝ.

Едно утро Атанаска тръгна към гаража, трябваше спешно да занесе някакви документи в града. Тя вървеше като си тананикаше нещо под носа.

Изведнъж се чу смразяващ кръвта писък на котка.

– Явно някоя котка е в беда, – каза си Атанаска.

Тя се огледа, но не видя нищо. Усети, че звукът идва отгоре.

– Котенце, къде си? – извика Атанаска.

Котето след като чу гласа ѝ, придоби надежда за спасение и започна да мяучи без да престава.

Атанаска бързо съобрази, че звукът идва от стаята, която се намираше над гаража. Тя е празна. В нея се намираше само един кашон  в ъгъла пълен със стари списания.

Атанаска надникна в кашона и видя малка рижа глава между пожълтелите страници. С треперещи ръце девойката внимателно измъкна малко котенце, като внимателно изваждаше списанията и ги слагаше на пода. Животинчето едва отвори очи.

По-късно се разбра, че съседската котка е търсила, тихо и спокойно място, за да роди котенцата и кашонът със списанията напълно удовлетворил нуждите ѝ. Но тя изтървала едно от тях между списанията и не е могла да го отнесе с другите котета по-далече от тук.

Котенцето бе замръзнало след хладната нощ. Гръдната му кост бе изкривена, а единият крак му бе изкълчен, но малкото коте бе живо.

На бегом Атанаска отнесе малкото при ветеринар. Той изправи крачето, а за гръдната кост каза:

– Тя сама ще се изправи.

Въоръжена с храна за котки, Атанаска заедно с котето влезе в дома си. Започна да го храни през три часа и да масажира коремчето му. Наложи се малкото коте да придружава Атанаска навсякъде, дори на работата ѝ, където с радост и съчувствие посрещнаха малкото.

Така порасна Рижка, която стана разкошна красавица,смятаща Атанаска за своя родна майка.

Погледна вярата на безверието. В продължение на векове тя напразно търсеше доказателства за своята „правота“.

И си помисли:

„На кого ми напомня то“?

Най-накрая разбра:

– На безумен човек, който изгубвайки стотинка, с която нищо не може да си купи, изгаря банкнота от 500 лева, за да я открие …